Тартюф (комедия)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Разцветников
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тартюф (комедия)». Краткое содержание книги:
И нека заявя открито на това:
не вярвам никак аз на нежните слова,
щом вашта доброта, която тъй желая,
не би ги със дела доказала накрая,
та тъй да бъда аз наздраво убеден
в чаровната любов, що храните към мен.
ЕЛМИРА
Кашля, за да предупреди мъжа си.
Как? Бързате във миг да стигнем туй, което
е най-последен знак за плама на сърцето?
Признават ви се тук, шептят ви вече час,
но всичко туй не е достатъчно за вас
и вие най-подир за нищо би го взели,
не стигне ли човек до крайните предели?
ТАРТЮФ
Словата не гасят сърдечния ни плам.
Човек не вярва туй, що не заслужава сам,
не вярва лесно той във щастие и слава —
едва като вкуси, тогаз се уверява.
За вашта добрина не съм заслужил аз,
затуй се в своя рай съмнявам в тоя час,
затуй не вярвам аз това, що чух с ушите,
щом вие със дела не ще го подкрепите.
ЕЛМИРА
О, вашата любов е цял тиранин лют!
Как моята душа тя хвърля в странен смут!
С каква всевластна мощ заграбва тя сърцата,
как иска своя дял със буйност непозната!
Та няма ли юзда за нея, нито стреме,
не бива ли човек душа да си поеме?
Прилично ли е тъй жестоко да налага,
да иска всичко, що желае — днес, веднага,
да изкориства тъй, в настойчив сляп захлас,
страстта и слабостта, що имат къмто вас?
ТАРТЮФ
Но щом със драгост вий ми слушате молбите,
защо ме във това с дела не уверите?
ЕЛМИРА
Нали ще оскърби желаното от вас
Небето, що вий сам зовете всеки час?
ТАРТЮФ
Небето? Щом е То — тогава лесно нещо:
подобни пречки аз премахвам доста вещо.
И нека да ви то не спира никой път.
ЕЛМИРА
Но тъй ни плашат вред със Страшния му съд!
ТАРТЮФ
Аз мога да смиря душата ви страхлива
и знам изкуство аз, що съвестта приспива.
Небето смята грях това и онова,
но с него можем ний излезе наглава.
При нужда има днес една наука блага,
що късите юзди на съвестта разтяга
и стореното зло умее да измие
с оная чиста цел, що имали сме ние.
Ще ви науча аз, госпожо, и на двете —
тръгнете само вий и мен се облегнете,
смирете моя плам и нямайте вий страх —
за всичко аз един поемам всеки грях.
Елмира кашля.
Вий кашляте така…?
ЕЛМИРА
Да, мъчи ме в гърдите.
ТАРТЮФ
Бонбонче от сладник — не ще ли позволите?
ЕЛМИРА
Настинала съм зле. И никакъв сладник
не ще ме облекчи, изглежда, нито миг.
ТАРТЮФ
Това е лошо, да.
ЕЛМИРА
Прелошо, ако щете.
ТАРТЮФ
Та — лесно ще ви аз прогоня страховете:
във пълна тайна тук сте сигурни сами!
А злото става зло, когато нашуми;
осъжда ни света за туй, що стане знайно,
и ний не вършим грях, кога грешиме тайно.
ЕЛМИРА
След като кашля пак.
Аз виждам, че накрай ще трябва да ви дам
това, което вий желайте с толкоз плам,
че по-малко от туй не бива и да моля:
не ще се уверят, не ще им е по воля.
Че стигаме дотам, е тежко, то се знай
и аз насила тук приемам тоя край.
Но тъй като натам с упорство друг ме кара
и тъй като на туй, що казвам, нямат вяра
и искат чрез дела да бъдат убедени:
ще сторя аз това, що иска се от мене.
Нечестно ли е то — о, по-зле е тогава
за оня, що ме сам на него принуждава.
И сигурно грехът не ще да бъде мой.
ТАРТЮФ
О, да, госпожо, да — поемат го. И той…
ЕЛМИРА
Прегледайте навън, че плахост ме обзема —
боя се да не би мъжът ми да е в трема.
ТАРТЮФ
Подобни страхове напразни тук ще са:
аз тоя харен мъж го водя за носа.
Във срещата ни той ще види само слава,
той знай: да вижда сам, но вяра да не дава.
ЕЛМИРА
Разсейте вий все пак страха ми по-напред:
излезте и добре прегледайте навред.
Тартюф излиза.
СЦЕНА VI
ОРГОН, ЕЛМИРА
ОРГОН
Излиза изпод масата.
Къде се е видял подобен изрод гнусен!
Замая ми се свят, издъно съм покрусен!
ЕЛМИРА
Не бързайте! Та вий се гаврите тогаз!
Пъхнете се пак там! Не е дошло до вас.
Почакайте докрай да видите нещата,
недейте вярва вий тъй само на словата.
ОРГОН
Самия страшен ад такъв злодей не крий!
ЕЛМИРА
Защо сте, Боже мой, тъй лековерен вий!
Почакайте, доде се здраво убедите —
не бързайте така, че може да сгрешите.
Тя скрива мъжа си зад себе си.
СЦЕНА VII
ТАРТЮФ, ЕЛМИРА, ОРГОН