Отменена присъда
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Хари Бош #16
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отменена присъда». Краткое содержание книги:
Но това дело има сериозен политически аспект и Холър трябва да се изправи срещу прочут адвокат. Бош успява да издири изчезнала свидетелка, чиито показания са били решаващи за първата присъда, но вече не са актуални. Освободеният под гаранция Джесъп е любимец на пресата, но поведението му нощем кара Холър и Бош да се опасяват от най-страшното — че убиецът може да нанесе нов удар.
Романът „Отменена присъда“ е най-безпощадният трилър на Майкъл Конъли и е написан с дълбочината, ритъма и проницателността, спечелили на този автор най-големите награди в света на съспенса.
— Предполагам, че в „Кей Ен Екс“ също са научили тогава. Аз вече бях в центъра да търся офис и чух по радиото, че Джесъп ще се яви в съда, затова дойдох.
— Е, благодаря, че дойде. Как върви търсенето? Наистина трябва да се махна от тая сграда. Съвсем скоро.
— След заседанието ми остава да видя още три места. Това ще е достатъчно. Ще ти съобщя окончателния си избор утре, става ли?
— Да, това е…
Чух секретаря да вика името на Джесъп.
— Виж, трябва да вървя. По-късно ще поговорим — казах на Лорна.
— Дай им да разберат, Мики!
Мястото до Маги на масата на обвинението ме очакваше. Ривас се беше преместил на реда срещу портала. Ройс стоеше до стъклената клетка и шепнеше нещо на своя клиент. Джесъп носеше оранжев гащеризон — затворническата униформа — и изглеждаше спокоен и смирен. Кимаше на всичко, което му казваше адвокатът. Стори ми се по-млад, отколкото предполагах. Сигурно бях очаквал всички тия години в затвора да са взели своето. Знаех, че е на четирийсет и осем, но изглеждаше на не повече от четирийсет. Даже нямаше онази типична затворническа бледност. Кожата му беше светла, но имаше здрав вид, особено до прекалено почернелия Ройс.
— Къде ходиш? — прошепна ми Маги. — Мислех, че ще трябва да се оправям сама.
— Просто излязох да поговоря с адвоката. Имаш ли обвиненията под ръка? В случай че се наложи да ги прочета за протокола.
— Няма да се наложи да ги четеш. Само трябва да се изправиш и да кажеш, че според теб има вероятност Джесъп да се укрие и че представлява опасност за обществото. Той…
— Но аз не смятам, че има вероятност да се укрие. Неговият адвокат току-що ми каза, че са готови за процес и не са склонни да преговарят за споразумение. Той иска парите и единственият начин да ги получи, е да се изправи пред съда — и да спечели.
— И какво от това?
Бившата ми жена смаяно впери поглед в натрупаните пред нея папки.
— Магс, твоята философия е да оспорваш всичко и да не отстъпваш. Мисля, че тук това няма да успее. Имам стратегия и…
Тя се обърна и се наведе към мен.
— Тогава просто ще те оставя да се оправяш сам със своята стратегия и плешивото си приятелче от другата страна на пътеката.
После отблъсна стола си назад, стана и грабна куфарчето си от пода.
— Маги…
Тя изхвърча през портала и се насочи към изхода на залата. Проследих я с поглед, знаех, че макар да не ми харесва резултатът, е трябвало да установя границите на нашите прокурорски отношения.
Извикаха името на Джесъп и Ройс се представи за протокола. После се изправих аз и произнесох думите, които никога не бях очаквал да кажа.
— Майкъл Холър от името на Народа.
Даже съдия Файърстоун вдигна очи от катедрата и се втренчи в мен над очилата си за четене. Навярно за пръв път от седмици в залата му се случваше нещо необикновено. Закоравял адвокат представляваше Народа.
— Е, господа, тук имам съобщение, че искате да обсъдим освобождаване под гаранция.
Преди двайсет и четири години бяха обвинили Джесъп в убийство и похищение. Отменяйки присъдата му, Върховният съд не сваляше обвиненията. Това решение зависеше от Окръжна прокуратура. Така че сега той пак се обвиняваше в същите престъпления и неговото пледиране за невинен отпреди двайсет и четири години продължаваше да е в сила. Трябваше да се определи съдия за процес. Искането за освобождаване под гаранция обикновено се оставяше за тогава, само че Джесъп ускоряваше нещата чрез Ройс, като се обръщаше към Файърстоун.
— Ваша светлост, моят клиент вече е бил обвинен преди двайсет и четири години — каза Ройс. — Бихме искали да обсъдим освобождаването му под гаранция и да дадем ход на това дело. Господин Джесъп е чакал много дълго да получи свобода и справедливост. Той няма намерение да се откаже от правото си на съкратен процес.
Знаех, че Ройс ще направи този ход, защото и аз бих постъпил така. Всеки обвиняем в престъпление има право на съкратен процес. Процесите най-често се забавят по искане на защитата или по взаимно съгласие, когато и двете страни се нуждаят от повече време за подготовка. Прилагайки тактика на натиск, Ройс не се отказваше от ускорен процес. След като делото и доказателствата бяха с двайсет и четири годишна давност — да не споменавам, че в момента местонахождението на главния свидетел беше неизвестно, — щеше да е не само разумно, но и естествено да се постави обвинението в цайтнот. С отмяната на присъдата от Върховния съд часовникът беше започнал да тиктака. От този момент Народът имаше шейсет дни да изправи Джесъп на процес. Дванайсет от тях вече бяха изтекли.
— Мога да дам делото на секретаря за определяне на съдия — отвърна Файърстоун. — И предпочитам определеният съдия да разгледа въпроса за освобождаване под гаранция.