Нека ти разкажа
- Автор: Букай Хорхе
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Делева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нека ти разкажа». Краткое содержание книги:
Това са уроците, които психотерапевтът Хорхе се опитва да предаде на студента Демиан, отишъл при него да разреши житейските си дилеми. Той получава отговори под формата на истории, които Дебелия (това е прякорът на необикновения терапевт) черпи както от живота, така и от античните митове, дзен мъдрости, притчи на суфите, народни приказки или автори като Екзюпери и Лафонтен. Тези истории ще ви трогнат, разсмеят или просто ще ви накарат да се замислите, но едно е сигурно: няма да ви оставят безразлични.
Положението било толкова отчайващо и виковете така сърцераздирателни, че мъжът се обърнал кръгом и побягнал.
Върнал се в централната част и поел по коридора вляво, към Бялата стая. Той бил съвсем същият като първия и водел към подобна врата. Единствената разлика била в това, че по него не се чували вопли и стонове. Като стигнал до вратата, пътникът натиснал дръжката и влязъл в стаята.
И тук стотици хора седели около една маса като онази в Черната стая. В средата й също стояли отбрани гозби и всички имали по една дълга лъжица, вързана за китката им.
Но тук никой не стенел и не ридаел. Никой не умирал от глад, защото си подавали храна един на друг!
Мъжът се усмихнал, извърнал се и излязъл от Бялата стая. И щом чул как вратата хлопва, в миг се озовал като по чудо в собствената си кола на път за Параис.
Глухата съпруга
Още със сядането започнах да говоря. Този ден бях съвсем наясно над какво искам да поработим: за споровете с приятелката ми.
— Мисля, че Габриела е откачила.
— Какво й е?
— Откачила е… Загубила си е ума, побъркала се е, пощръкляла е…
— За…?
— Цяла седмица се караме за ваканцията. Всъщност тя иска да прекараме цял месец в Уругвай с родителите й, които ни поканиха. А аз не искам да ходя, защото предпочитам да прекарам ваканцията в Аржентина с едни приятели от клуба. Знам, че ще й бъде много по-добре в Аржентина, но се е заинатила за Уругвай. А ако има нещо, което ме изкарва от нерви, то е, когато Габриела се заинати така. Колкото повече се запъва тя, по-вироглав ставам и аз. Докато в един момент спирам да говоря с нея, защото имам чувството, че изобщо не може да мисли или да чуе друго мнение.
— И защо предпочита да отиде в Уругвай?
— Просто така. Прищявка.
— Но тя не казва, че е прищявка. Или го казва?
— Не, тя казва, че иска да иде в Уругвай.
— И не си я питал защо?
— Е, разбира се, че я питах, но вече не помня каква глупост изтърси.
— Кажи, Демиан, щом не знаеш какво ти е отвърнала, как можеш да твърдиш, че е глупост?
— Защото, когато Габриела си науми нещо, не знае какво говори и не се съобразява с нищо. Не я интересува какво казва другият и единственото, което разбира, са собствените й аргументи.
— Не я интересува какво казваш ти.
— Да.
— Казва например, че говориш глупости или че си твърдоглав…
— Точно така.
— Или че това са прищевки.
— Да, и това. Откъде зна…?
— Вчера ми разказаха един виц.
Един човек се обажда на домашния си лекар.
— Рикардо, аз съм, Хулиан.
— О, здравей! Какво има, Хулиан?
— Ами виж, обаждам ти се, защото се притеснявам за Мария.
— Но какво й е?
— Започва да оглушава.
— Как така да оглушава?
— Да, наистина. Трябва да дойдеш да я видиш.
— Добре, но човек обикновено не оглушава изведнъж, не е и болезнено. Доведи я в понеделник в кабинета ми, ще я прегледам.
— Да не мислиш, че можем да чакаме до понеделник?
— Как разбра, че не чува?
— Ами… като я викам, не отговаря.
Виж, може да е заради някаква дреболия, нещо като тампон в ухото. Ето какво ще направим: ще разберем до каква степен е глуха Мария. Ти къде си сега?
— В спалнята.
— А тя къде е?
— В кухнята.
— Така. Извикай я оттам.
— Марияааааа…! Не, не чува.
— Добре. Иди до вратата на спалнята и я извикай от коридора.
— Марияааааа…! Не, изобщо не чува.
— Чакай, не се отчайвай. Вземи безжичния телефон, тръгни към нея по коридора и я викай, за да видиш кога ще те чуе.
— Марияааааа…! Марияааааа…! Марияааааа…! Няма начин. До вратата на кухнята съм и я виждам. С гръб е към мен и мие чиниите, но не ме чува. Марияааааа…! Нищо.
— Приближи се още.
Мъжът влиза в кухнята, приближава се до Мария, слага ръка на рамото й и крещи в ухото й:
— Марияааааа…!
Побесняла, жена му се обръща и му вика:
— Какво искаш? Какво искаш, какво искаш, какво искааааааш…?! Вече десет пъти ме повика и десет пъти ти отвърнах „какво искаш“. С всеки ден ставаш все по-глух, не разбирам защо просто не отидеш на лекар…
— Това е проекция, Демиан. Добре ще е винаги, когато виждаш нещо у другия, което те дразни, да се сещаш, че то е най-малкото (най-малкото!) и в теб.
Е, да продължим с твоя проблем… Та какво казваш за прищевките на Габриела?