Спиращият войната
- Автор: Сандерсон Брендон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-464-2
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спиращият войната». Краткое содержание книги:
„Може би… може би затова татко изпрати мен — помисли тя. — Обучение или не, Вивена изобщо нямаше да може да се приспособи тук. Но аз винаги съм била твърде силно заинтригувана от цвета.“
Баща й беше добър крал, с добри инстинкти. Дали пък — след двайсет години отглеждане и обучение на Вивена — не беше стигнал до заключението, че тя не е подходящата да помогне на Идрис? Дали затова, за първи път в живота им, баща им беше избрал Сири пред Вивена?
„Но ако е така, какво се очаква да направя?“ Знаеше, че народът й се страхува, че Халандрен ще нахлуе в Идрис, но не можеше да си представи, че баща й би изпратил някоя от дъщерите си, ако вярваше, че войната е близка. Може би се надяваше тя да може да облекчи напрежението между двете кралства?
Тази възможност само подсили притеснението й. Дългът бе нещо непознато за нея и доста смущаващо. Баща й беше поверил в ръцете й самата съдба и живот на народа им. Не можеше да избяга, да се спаси или да се скрие.
Особено от собствената си женитба.
Косата й избледня от страх от предстоящото и тя отново отклони вниманието си към града. Не беше трудно да се остави да завладее вниманието й. Беше огромен, проснат като уморен звяр, извил се около и над хълмове. Докато каляската се катереше по южната част на града, успя да види — през празнините между сградите, — че Яркото море се извива в залив пред града. Т’Телир бе вдигнат около залива — стигаше до самата вода и оформяше полумесец. Крепостната стена явно минаваше само в полукръг, като опираше в залива и затваряше града.
Градът не изглеждаше претъпкан. Имаше много открити пространства — алеи и градини, широки ивици неизползвана земя. Покрай много от улиците имаше палми и друга растителност. А поради хладния ветрец откъм морето въздухът беше много по-прохладен, отколкото бе очаквала.
Пътят им продължи нагоре към крайморска височина в града, малко плато с чудесен изглед. Само че цялото плато беше обкръжено от висока, закриваща гледката стена. С нарастващо безпокойство Сири видя как портите към този по-малък град в града се отвориха да пропуснат впряга, войниците и жреците.
Хората от простолюдието останаха навън.
Вътре имаше още една стена, преграда, за да не може никой да вижда през портата. Процесията зави наляво, заобиколи покрай скриващата гледката стена и навлезе в Двора на боговете на Халандрен: голям обграден със стена и покрит с морава двор. Няколко десетки огромни сгради господстваха над затвореното пространство, всяка боядисана с различен цвят. В другия край на двора имаше черно здание, много по-високо от останалите.
В двора беше спокойно и тихо. Сири видя насядали на тераси човешки фигури, които наблюдаваха плъзгащата се по тревата каляска. Пред всеки палат мъже и жени лежаха проснати на тревата. Цветът на облеклото им съответстваше на този на сградата, но Сири не отдели много време да ги оглежда. Вместо това нервно поглеждаше към голямото черно здание. Беше с формата на пирамида, оформена от гигантски стъпаловидни блокове.
„Черно — помисли тя. — В град на цвета.“ Косата й избеля още повече. Изведнъж съжали, че не е по-набожна. Съмняваше се, че Аустре е доволен от изблиците й, още повече че често дори й беше трудно да назове Петте видения. Но той щеше да бди над нея заради народа й, нали?
Процесията спря в подножието на огромната сграда и Сири погледна през прозореца на каляската към издатините и изпъкналостите на върха, които придаваха на зданието неустойчив вид. Имаше чувството, че черните блокове всеки момент ще се срутят на лавина, за да я погребат. Жрецът отново подкара коня си към прозореца й. Конниците чакаха неподвижно, мърдането и пръхтенето на животните им беше единственото движение и звук в огромния двор.
— Пристигнахме, Съсъд — заяви мъжът. — Веднага щом влезем в сградата, ще бъдете приготвена и отведена при вашия съпруг.
— Съпруг ли? — попита смутено Сири. — Няма ли да има брачна церемония?
Жрецът се подсмихна.
— Богът крал не се нуждае от церемониално оправдание. Вие станахте негова жена в мига, в който той го пожела.
Сири потръпна.
— Просто се надявах, че може би поне ще го видя, преди, знаете…
Жрецът я изгледа строго.
— Богът крал не се представя, за да задоволи прищевките ти, жено. Ти си благословена над всички други, защото ще ти е позволено да го докоснеш — макар и само по негово усмотрение. Не претендирай, че си нещо повече от това, което си. Дошла си, защото той го желае, и ще се подчиняваш. Иначе ще бъдеш изместена и друга ще бъде избрана на твое място… нещо, което според мен може да се окаже неблагоприятно за бунтовните ти приятели в планинските земи.