Маската на Атрей

— Другият труп, застреляният с неустановена самоличност? — обади се униформеното ченге.

— Какво за него? — попита Сернига.

— Във вътрешния му джоб имаше някои лични документи. Написаното е на чужд език, вероятно гръцки.

— Гръцки?

— Може би. Не бяха сигурни. В момента проверяват.

— Ако се окаже с чуждо гражданство, играта ще загрубее — кисело отбеляза Кийн.

— Може би трябва да го погледнем — обърна се Сернига към Дебора, — и да ни кажете дали сте го виждали тук.

— Защото е грък и защото горе има стая, пълна със старинни гръцки боклуци? — презрително процеди Кийн. — Мислиш ли, че има връзка?

— Може и да няма — отвърна Сернига, присви очи и се обърна към Дебора. — Знаехте ли, че господин Диксън е провел няколко телефонни разговора с Гърция през последните две седмици?

— Не — отговори тя.

— А имате ли представа по какъв проблем?

— Не.

Още тайни — нещастно помисли Дебора.

Сернига въздъхна и погледна униформения полицай.

— Вероятно убийствата не са свързани, но нека да видим другата жертва.

— Случаят не е наш — раздразнително се намеси Кийн. — И без това имаме предостатъчно работа, за да правим тъпи връзки между богаташ, наръган с нож в дома си, и бездомник, застрелян на улицата.

— Бездомник? — попита Дебора, спомняйки си странния човек, който се спотайваше на паркинга.

— Не знаем със сигурност… — отговори Сернига.

Вратата се отвори без предупреждение и в стаята влезе висок, млад, русокос мъж. Беше слаб и облечен в избелял, измачкан костюм и сива риза, разкопчана около врата. Имаше вид на волеви човек, който не е свикнал да му се бъркат в работата.

— Госпожице Милър? — каза той, без да обръща внимание на полицаите. — Аз съм Калвин Бауърс. Бях адвокат на господин Диксън. Тъй като отговарям за имуществото му, включително и музея, реших да ви предложа услугите си.

Очите му бяха изумително тъмносини, почти лилави в напрегнатостта си.

— Госпожица Милър не е обвинена — рече Сернига, стана и ядно погледна към Кийн.

— Хубаво. — Сините очи на Бауърс заплашително се стрелнаха към Сернига. — Но това е вторият продължителен разпит на госпожица Милър само за няколко часа, при това в нощта, когато е намерила трупа на шефа си. Мисля, че всички доказателства, събрани при такива обстоятелства, ще имат съмнителна стойност, нали? Убеден съм, че такова ще бъде и мнението на съдебните заседатели.

— Достатъчно — каза Кийн и стана.

— Вие ли ръководите разследването? — попита Бауърс.

Въпросът накара Кийн да се поколебае и за миг да изгуби самоувереността си. Той погледна към колегата си.

— Аз го водя — каза Сернига. — Може ли да се върнем на въпроса за нощния натрапник в апартамента на госпожица Милър?

— Натрапник? — Бауърс погледна съчувствено Дебора. — Добре ли сте?

Тя кимна. Усещаше се все така напрегната и се питаше кой е той и от къде на къде застава на нейна страна.