Беднякът милионер
- Автор: Сваруп Викас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Беднякът милионер». Краткое содержание книги:
Въпреки предупреждението на хороскопа, не мога да се сдържа да не дам някакъв умен съвет на Салим.
— Сега разбираш ли, че бях прав преди десет месеца, когато ти се опитваше да оправиш отношенията на Арман и Урваши? Казах ти да не си пъхаш носа в чуждите работи, нито да превръщаш проблемите на другите в свои собствени. Да ти е за урок за в бъдеще.
Салим ме слуша намусено, докато тъпче плаката на Арман, заобиколен от куп красавици в един басейн.
Чувам стъпки и гласове пред стаята. Изглежда, в стаята до нас най-после се нанасят нови наематели. Вълнувам се. Винаги е приятно да се срещаш с хора. Надявам се новите наематели да са момчета на моята възраст. Путул и Дхянеш са добра компания, но родителите им рядко позволяват да идват и да си играят с мен в неделя — единствения ден, когато не ходя на работа. Аджай, фукльото, ми лази по нервите. Направи ме за смях пред целия чаул, когато му казах, че съм започнал работа в леярна. Знам, че да работиш в леярна не е и наполовина толкова вълнуващо, колкото да работиш за филмова звезда, но поне е по-добре, отколкото да седиш на улицата.
След онзи период, в който живеех с актрисата Нилима Кумари в нейния апартамент, почти бях забравил за живота в чаула. Представляващи група от едностайни жилища, обитавани от долната прослойка на средната класа, чаулите са миризливата подмишница на Мумбай. Хората, които живеят тук, са само на йота по-добре от ония, които живеят в гета като Дхарави. Както ми каза веднъж господин Барве, богатите, които живеят в облицовани с мрамор и гранит четиристайни апартаменти, се радват. Бедняците, които живеят в окаяни, порутени колиби, страдат. А ние, дето обитаваме пренаселените чаули, просто живеем.
Да живееш в чаул определено си има и своите предимства. Онова, което се случи с Нилима Кумари, никога не би се случило тук, защото в чаула всеки знае всичко. Обитателите имат общ покрив над главата си и общо място, на което да се изхождат и да се къпят. Обитателите на чаула може и да не се срещат по официални поводи, но им се налага да се виждат, докато чакат на опашка пред общите тоалетни. Даже се носи слух, че господин Гокхал се е запознал с госпожа Гокхал, докато чакали пред клозета, и се влюбили. Ожениха се след месец.
За мен няма шанс да се влюбя в някое момиче от чаула. Всичките са дебели и грозни и дори бегло не напомнят на любимата ми актриса, Прия Капур. Освен това, всички си падат по глупави неща като кукли, а не могат да играят нормални игри като бокс или кабади. Не че и аз имам много време да играя. По цял ден работя в леярната и се връщам чак в шест вечерта. А топенето на метал е къртовска работа. Нажеженото желязо те задушава с топлината си и очите ти често се заслепяват от яркооранжевите пламъци.
Чувам глас:
— Томас! — Вика ме господин Рамакришна, управителят на чаула. Той е важна особа. Ходим при него винаги, когато ни изгори крушката или намалее налягането на водата. На него се примолваме, когато нямаме достатъчно пари за месечния наем. А напоследък го преследваме да поправи част от дървения парапет на първия етаж, който се клати и представлява опасност.
Излизам от стаята и виждам господин Рамакришна, заедно с един възнисък мъж на средна възраст, който се мръщи, все едно адски му се ходи до тоалетна.
— Томас, запознай се с господин Шантарам. Той е новият ни наемател, който ще живее до вас. Казах му, че си много отговорно момче, затова, моля те, помогни на него, съпругата му и дъщеря му да се настанят. Е, господин Шантарам, аз ще тръгвам.
„О, не — мисля си аз, — няма момчета.“ Опитвам се да видя жена му и дъщеря му, но успявам само бегло да зърна жена със сиви коси и момиче, по-голямо от мен, с вързана отзад дълга черна коса, седнали на леглото. Шантарам забелязва, че надничам в апартамента му и припряно затваря вратата.
— С какво се занимавате? — питам го аз.
— Учен съм, астроном. Няма да разбереш. Но от известно време съм в почивка. Сега работя като управител по продажбите в салона на Вимал. Тази стая е само временно решение. Съвсем скоро ще се местим в луксозен апартамент в Нариман Пойнт.
Знам, че господин Шантарам лъже. Хората, които могат да си позволят да живеят в Нариман Пойнт, никога не живеят в чаул, дори и временно.