На север

Е, не беше прекалено блудкаво и сантиментално. Не съжалявах, че съм го пратил. Нямаше и правописни грешки, нещо рядко срещано за имейл.

Както казах, до тази сутрин не бях получил отговор, което можеше да означава, че Синтия не си е отворила електронната поща или че ме е послушала да не ми отговаря, също като Пеги Уолш, която не бе дошла да ме изпрати на летището.

Вратата се отвори и в залата влезе добре облечен мъж на моята възраст. Носеше две чаши кафе и найлонова торбичка от сувенирен магазин. Остави всичко на масата и протегна ръка.

— Здравейте, аз съм Дъг Конуей. Съжалявам за закъснението.

— Аз пък съжалявам, че изобщо сте тук.

Дъг Конуей се усмихна и седна срещу мен.

— Едното кафе е за вас. Без мляко, нали?

— Благодаря. Искате ли фъстъци?

— Вече закусих. Първо ми е наредено да ви благодаря, че приехте тази задача.

— Кой ми благодари?

— Всички.

Отпих глътка кафе и измерих с поглед господин Конуей. Изглеждаше доста интелигентен. Носеше тъмносин костюм, пастелносиня вратовръзка и имаше някак честен вид, следователно не беше от ЦРУ. От километър различавам момчетата от КСО, към които той също не се числеше. Затова попитах:

— ФБР?

— Да. Ако получи някаква развръзка, този случай е вътрешен въпрос. Няма да участват ЦРУ, военното разузнаване и разузнавателната служба на външното министерство. Само ФБР и КСО. Прилича на убийство, затова ще го третираме като такова.

Е, може и да имаше честен вид, обаче не беше честен.

— Някой в ханойското посолство ще знае ли за моето присъствие? — попитах.

— Решихме да ограничим разпространението на тази информация.

— До кого?

— До онези, които трябва да знаят, с други думи, почти до никого. Служителите от посолството и консулството са абсолютно безполезни. За щастие в посолството има наш човек, който обучава виетнамската полиция за борба с търговията с наркотици. Казва се Джон Игън и е осведомен за вашето пътуване. Ако загазите и се наложи да се свържете с посолството, търсете него.

— Защо Джон Игън не намери човека, когото трябва да открия аз?

— Защото си има друга работа. Освен това един турист има по-голяма възможност да пътува.

— Освен това не искате американското правителство пряко да се забърква в случая. Нали така?

Естествено господин Конуей не отговори, а попита:

— Имате ли някакви въпроси, преди да започна инструктажа?

— Струва ми се, че току-що ви зададох въпрос.

— Добре тогава, да започваме. Първо, задачата ви е ясна, но не е проста. Трябва да откриете виетнамец на име Тран Ван Вин — това ви е известно. Той е свидетел на вероятно убийство.