Брегът на скелетите
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Брегът на скелетите». Краткое содержание книги:
Като внимаваше да стои близо до Абала, в случай че войниците му опитат някой номер, Линк наблюдаваше как мъжете трудно зареждат лъскавите месингови патрони в извитите като банан пълнители на автоматите. Хуан, който носеше лека бронирана жилетка под широката си тениска, по същата причина зае позиция близо до Макс. Стреляха по десет пъти с всеки автомат, два откоса от по три изстрела и четири единични, прицелени грижливо в мишената, поставена до неизползвания склад. Стрелбата отекваше над широката река и подплаши десетки птици, които отлетяха в нощта. Един от войниците изтича при склада, за да провери резултатите.
— Добре. Много добре — изръмжа Абала към Линк.
На масата Хенли продължаваше своята проверка, като постави празното чувалче на блюдото на теглилката и си отбеляза неговото тегло в бележника. После под бдителния поглед на един от офицерите на Абала използва лъжица с дълга дръжка, за да вкара необработените камъни отново в торбата. След като всички бяха вътре, той претегли отново торбичката. С калкулатора извади теглото на торбичката от общото. След това погледна през рамо към Кабрило й прошепна:
— Не достигат осем карата.
В зависимост от камъните, тези осем карата можеха да се равняват на десетки хиляди долари. Кабрило вдигна рамене:
— Ще бъда щастлив, ако се измъкнем живи от тук. Зарежи тези карати — и се провикна към Линк, който заедно с Абала и един бунтовник с вид на професионален сержант оглеждаше някакво РПГ.
— Капитан Линкълн, пристанищните власти в Бома няма да ни пазят котвеното място, затова трябва да тръгваме.
Линк се обърна.
— Разбира се, господин Кабрило, благодаря за напомнянето. — След това погледна отново към Абала. — Полковник, ще ми се да можех да ви предложа повече оръжия, но тази пратка ни попадна напълно изненадващо.
— Ако някога отново бъдете изненадани, знаете как да се свържете с нас.
Те бяха стигнали до масата и Линк попита Макс:
— Всичко наред ли е?
— Да, капитане, всичко е както трябва.
Усмивката на Абала стана дори още по-мазна. Той ги бе ощетил при сделката, знаейки, че смазващото му превъзходство във въоръжени мъже ще ги сплаши и те ще приемат по-малко камъни, отколкото беше първоначалната уговорка. Липсващите диаманти бяха в джоба на военната му куртка и щяха да изминат дълъг път, докато стигнат до Швейцария и да увеличат банковата му сметка.
— Е, господа, ние ще тръгваме. — Линк взе торбичката с диаманти от Макс и закрачи към подвижния мост, а Кабрило и Хенли се разбързаха, за да не изостанат от големите му крачки. Миг преди да стигнат подвижния мост, хората на Абала започнаха да действат. Двамата най-близо до мостчето пристъпиха напред, за да отрежат достъпа до него. Десетки други бунтовници наизскачаха от джунглата, като стреляха във въздуха и кряскаха като обезумели. Поне дузина мъже се струпаха около контейнера, опитвайки се да го откачат от куките.
Резултатът щеше да е съкрушителен, ако екипът на Корпорацията не беше предвидил, че може да се опитат да го измамят.
Секунда преди Абала с вик да даде заповед за нападение, Кабрило и Линк спринтираха. Те се стовариха върху двамата бунтовници в подножието на подвижния мост, преди да успеят да насочат оръжията си. Линк запрати с тяло младия войник в празнината между товарния кораб й кея. В същия миг Хуан заби пръсти в гърлото на другия толкова силно, че го повали на земята. Докато бунтовникът кашляше, той измъкна автомата от ръцете му и стовари приклада в стомаха му. Мъжът се сви в позата на зародиш.
Кабрило се извъртя и откри огън, за да прикрие Макс и Линк, докато се качват по подвижния мост.
Хуан стъпи на наклонената рампа и натисна един бутон под перилата. Два метра от дължината на подвижния мост, които опираха в земята, рязко се вдигнаха нагоре и застанаха под ъгъл деветдесет градуса, осигурявайки защита на тримата от ответния огън на хората на полковника. Над главите им свиреха куршуми и се разплескваха в металния борд на товарния кораб и в стените на моста, зад които тримата се скупчиха като в укритие.
— Сякаш нямаше да го предвидим — подхвърли небрежно Макс, надниквайки шумотевицата на бунтовниците.
Един моряк в кораба беше задействал механизма на подвижния мост и той се отдели от кея, позволявайки на мъжете да се качат на борда. Хуан заряза всички преструвки и пое командването. Натисна бутона на монтирания на стената интерком.