Нощна сянка
- Автор: Креймър Андреа
- Серия: Нощна сянка #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощна сянка». Краткое содержание книги:
Тя се изправи и с един последен, унищожителен поглед, отметна дългата си коса и излезе от стаята.
6
— Шегуваш се! — издърпах аз корсета от ръцете на Брин.
Кадифето се плъзна изкусително между пръстите ми, ала изтръпнах само при мисълта, че мога да се появя с него навън.
— Време е да съм брутално искрена! — заяви Брин и като отвори гардероба, започна да преглежда дрехите ми. — Нямаш нищо, което да става. Просто си представи, че е Хелоуин.
— Много ми помогна, няма що! — обърнах се аз към огледалото и вдигнах корсета пред гърдите си. — Кой знае какво ще трябва да облека тогава!
Брин затвори гардероба, отрязвайки всеки път за бягство от онова, което беше намислила.
— Понеже зависи от майка ти — най-вероятно нещо с буфан ръкави.
— Уф! Сега не ми се мисли за съюза! — отсякох аз и й върнах корсета.
— Поне днес ще изглеждаш невероятно. Сваляй тениската и облечи това.
Огледах я от главата до петите. Изглеждаше поразително красива в тясната си рокля от черен сатен и войнишки ботуши с месингови катарами.
— Сигурна ли си? — въздъхнах аз и тя кимна много по-ентусиазирано, отколкото ми харесваше.
— Трябва да изглеждаш опасна, Кал. Ти си нашата алфа. Трябва да ги смаеш.
— Добре, де! Ще го облека. Но само с нещо отгоре. И ще отида с дънки.
Брин се намръщи за миг, но после сви рамене:
— Е, предполагам, че става. Щом настояваш.
Тя се настани върху леглото, а аз свалих тениската и сутиена си и с усилие се напъхах в корсета.
— Аз ще го стегна — каза Брин. — Кажи ми, когато не можеш да дишаш.
— Прекрасно!
— Поеми си дълбоко дъх — нареди Брин и дръпна връзките на корсета.
— Това е предостатъчно! — едва не се задавих аз и погледнах надолу.
„О, Боже!“
— Бих убила за гърди като твоите — подхвърли Брин на отражението ми в огледалото.
Аз грабнах коженото си яке от облегалката на стола и се загърнах в него.
— Нямах такива гърди, докато ти не ги пристегна така!
Тя избухна в смях:
— Рен ще онемее, когато те види.
— Престани!
— Е, нали това е целта?
Аз не отговорих. Може би идеята не беше чак толкова лоша. Съюзът наближаваше. Искаше ми се Рен да ме желае, въпреки че все още не можехме да правим нищо.
Брин замълча за миг.
— Не те е притеснявал повече, нали?
— Не бих го нарекла „притесняване“ — отговорих замислено. — Рен просто си е такъв.
— Не говорех за Рен.
— О! — намръщих се аз. — Не. Нищо повече. Откакто си тръгна с Лоуган от часа по философия, не се е опитвал да ме заговаря.
Неволно започнах да си играя с бродерията по ръба на корсета, мислейки колко ми се иска да бе опитал, макар да знаех, че не бива.
— А господин Селби?
— Преподава си, сякаш нищо не се е случило.
— Може би сега всичко ще си дойде на мястото — усмихна се Брин.
— Нищо не може да е на мястото си, докато ми се налага да нося подобни дрехи — заявих аз и потропах с пръсти по твърдия корсаж. — Поне може да ми служи и като броня, ако се наложи.
В този миг тя рязко си пое дъх и се закашля. Обърнах се и видях, че Ансел стои на прага, бял като платно, и се взира в нас. Побързах да закопчая якето си, ала погледът му беше прикован в Брин.
— Добре ли си? — намръщих се аз насреща му.
Брат ми като че ли беше изгубил способността да мига.
Брин му се ухили:
— Какво има, хлапе?
— Стига де, Брин! — Ансел сърдито ритна рамката на вратата. — Вече съм второкурсник.
— Да, а ние сме в горните класове. Така че за мен си оставаш хлапак.
— Все тая. Дойдох да видя кога най-после ще се приготвите — обясни Ансел, като се взираше в обувките си. — Мейсън каза, че той ще кара. — Техните са му дали роувъра за тази вечер. Фей вече е у тях, а той пита кога да мине да ни вземе.
— До половин час ще сме готови — отвърнах аз. — Брин, да имаш някакви модни съвети за брат ми?
Тя се приближи до Ансел, който изглеждаше като залепнал за пода, подръпна яката на черната му копринена риза и ловко откопча още едно копче. След това критично огледа дънките му и се усмихна, потупвайки го по бузата:
— Не. Той е просто очарователен.
Ансел преглътна и рязко се дръпна от вратата.
— Ще ви извикам, когато Мейсън се появи! — каза той, без да се обръща назад.