Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
— Как тя прекарваше времето си, когато не е била с вас? Знаете ли нещо по този въпрос?
— Нещо, да! Работата й заемаше по-голямата част от времето. Този адвокат й вадеше душата. Шейсет работни часа седмично понякога. Правеше нещо със своите приятелки, пазаруваше, нещо от тоя род. Завърши готварски курс…
— Спомнете си къде!
— В университета. Едно от вечерните занятия за хора, които са завършили.
Болд си отбеляза.
— Тя четеше малко. Обичаше филми. Беше съвсем нормална, толкова нормална, колкото и всяка друга, която някога сте срещали. Ние добре си живеехме. Хванете нейния убиец и аз ще спестя на държавата разходите за съдебния процес.
— Би било по-разумно да не правите такива изявления, господин Маркет! Това няма да ви се удаде никъде. Разбирате ли?
— Да, сигурно. Разбрах го! — Той дръпна продължително от цигарата.
— Използваше ли тя възможностите около Грийн Лейк? Например пътеката за бягане, или нещо подобно?
— Естествено. Всеки, който живее наблизо, ползва това нещо. Ние се разхождахме там, нещо такова.
— Беше ли тя, или и двамата сте били заедно на езерото миналата седмица?
— Сигурен съм, че тя — да! Бягаше за здраве всеки ден.
— Искам да помислите върху това много внимателно.
— Казах ви, че съм сигурен.
— Винаги ли пазаруваше тя в едни и същи магазини? — запита Болд, като имаше предвид книгата, която намери под леглото.
— Миналите няколко месеца пазаруваше тук винаги, когато съм бил на смяна. Не зная. Имаше и два магазина близо до нейната къща. В малката бакалия горе, на „Грийнууд“; купуваше сладолед, такива работи. Вие знаете как става това. Пазаруваше в съседни магазини като всички.
— Аз правя досие по хода на работата. Когато го завърша, бих искал да го прегледате и да го допълните, ако има нещо особено. Все ще намерите малко свободно време. Нали нямате нищо против?
— Аз съм за залавянето на престъпника, също като всеки друг. Искате да допълня нещо, ще го направя.
— Тя е купила нова книга в събота. Имате ли представа къде я е купила?
Маркет повдигна рамене и дръпна силно от цигарата.
— Не мога да ви кажа. Както ви казах, тя не обичаше да чете.
— Помислете малко повече върху това, моля ви, Маркет! Къде може да е купила книгата? Някакво специално място?
— Аз мисля.
— Много е важно! — добави Болд.
— Чувам ви. Мисля! — Той всмукна дълбоко от цигарата и поклати отрицателно глава. — Не зная! Бих казал тук. Но тя не идва тук миналата събота.
— Сигурен ли сте?
— Сигурен съм! — Ново всмукване. Дълбока въздишка. — Впрочем не зная, в аптека, може би? Вие сте полицаят. Тя пазарува нещо друго в събота.
— Така ли? — Болд си отбеляза това. — Разбирате ли, вие ми дадохте нова идея.
— Фу! Не преувеличавайте, господин детектив.
Болд сви устни.
— Вие знаете какво би могла да направи тя? Нещо, което предпочита да прави в края на седмицата?
Маркет поклати глава и издиша голямо валмо дим.
— Слушайте, аз бях при нея в петък през нощта. Трябваше да бъда тук в осем в събота. Имахме определена среща през нощта. — Той се обърна с лице към Болд, с натрапващата се кървава престилка. — Какво ще кажете за това?
Болд погледна настрана към някакъв кош с гниещи отпадъци, после се обърна отново към Маркет.
— Какво можете да ми кажете за нейния живот вкъщи? Нейните навици? Например дърпаше ли завесите през нощта?
— Да, сигурен съм!
— А прозорците? Имаше ли навика да ги оставя отворени? Намерихме два отворени на горния етаж.
— Къщата е малка. Става много горещо на горния етаж, когато работи отоплението. Тя доплащаше за отопление всеки месец. Нямаше съквартирант. Държеше задната стая, понеже искаше аз да й стана съквартирант. Както и да е, но за отоплението трябваше да се мисли. Трябваше да се отварят два прозореца, за да се балансира температурата в цялата къща. Долният етаж се нуждае от повече изолация.
— Затваряше ли тя прозорците при дъжд?
— Вие не бихте ли ги затваряли? Разбира се, че да! Чуйте! Тя пускаше отоплението от време на време. Да кажем, когато ме нямаше, тя трудно се справяше. Може би аз съм виновен за всичко това.
Интонацията в гласа на Маркет тревожеше Болд.