Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Какво мислиш, че става? – попита Абан.
Джардир сви рамене.
– Съвсем скоро ще разберем.
– Всички ще преминете изпитание за мъжество – рече Керан. – Ще излезете през нощта и ще разберем кой носи сърцето на воин и кой не.
Абан си пое внезапно дъх от страх, а Джардир се развълнува силно. Всяко изпитание неизменно го доближаваше до мечтаната черна роба.
– От няколко месеца нямаме никакви вести от селото Баха кад’Еверам и се страхуваме, че алагаите може да са пробили защитите им – продължи Керан. – Вярно, че бахаваните са кхафити, но те също така са потомци на каджи и дамаджият реши, че не можем да ги изоставим.
– Не можем да изоставим ценната керамика, която ни продават, иска да каже той – промърмори Абан. – В Баха живее Дравази, майсторът грънчар, чиито произведения красят всеки дворец в Красия.
– Само за пари ли мислиш? – сопна му се Джардир. – Дори да бяха най-долните кучета на Ала, пак щяха да са далеч над алагаите и щяха да заслужават закрила.
– Ахман! – извика Кавъл. – Да имаш нещо да допълниш?
Джардир се сепна.
– Не, офицер!
– Тогава си дръж езика зад зъбите – скастри го Кавъл – или ще го отрежа.
Джардир кимна и Керан продължи:
– Петдесет воини, всичките доброволци, ще пътуват седмица до Баха, водени от Дама Кхеват. Вие ще отидете с тях, за да им помагате – ще носите съоръженията им, ще храните камилите, ще готвите и ще точите копията им.
Той погледна Джардир.
– Ти ще бъдеш ний ка за пътуването, сине на Хошкамин.
Джардир се опули. Титлата ний ка, или „пръв сред никакви“, означаваше, че Джардир бе начело на ний’шарумите – не само на опашката за овесена каша, но и в очите на офицерите, – и сега можеше да нарежда на останалите момчета и да ги наказва по свое усмотрение. От години не бе имало ний ка, откакто Хасик заслужи черните си одежди. Това бе невъобразима чест и не се даваше или приемаше току-така – властта, която я съпътстваше, идваше с огромна отговорност. Джардир щеше да отговаря пред Керан и Кавъл за несполуките на останалите момчета и щеше да бъде наказван съответно.
Джардир се поклони дълбоко.
– Отдавате ми огромна чест, офицер. Моля се на Еверам да не ви разочаровам.
– Най-добре да е така, ако ти е скъпа кожата – предупреди го Кавъл, докато Керан връзваше на бицепса на Джардир възлест кожен ремък, символ на званието на момчето.
Сърцето на Джардир задумка в гърдите му. Това бе само кожен ремък, но в този момент му се стори като самата Корона на Каджи. Джардир си помисли как даматите щяха да разкажат за това на майка му, когато тя идеше за седмичните си помощи, и се изпълни с гордост. Вече бе започнал да носи чест на жените от семейството си.
При това изпитанието щеше да бъде и истинско мерило за мъжеството му. Щеше да пътува седмици под открито нощно небе. Щеше да види алагаи отблизо и да опознае врага не само като драсканица на дъска или като сянка в далечината, зърната, докато тича по някоя стена. Денят наистина вещаеше много нови начала.
Абан се обърна към Джардир, след като ний’шарумите бяха оставени да си изпълняват задачите. Той се усмихна и удари бицеп-са на Джардир с възлестия кожен ремък.
– Ний ка, значи – каза той. – Заслужаваш го, приятелю. Съвсем скоро ще станеш кай’шарум, начело на истински воини в битка.
Джардир сви рамене.
– Иневера – каза той. – Нека утрешният ден ни донесе каквото е писано. За днес тази чест ми е достатъчна.
– Разбира се, ти беше прав преди малко – рече Абан. – Понякога усещам горчивина в сърцето си, когато видя как се отнасят към кхафитите, и в този момент дадох израз на своята горчивина. Бахаваните заслужават нашата закрила, че и повече.
Джардир кимна.
– Знаех, че е така – отвърна той. – И аз не се съобразих, приятелю. Знам, че сърцето ти таи много повече от някаква търговска алчност.
Той стисна рамото на Абан и двамата се втурнаха да се приготвят за похода.
* * *
Тръгнаха по обяд – петдесет воини на Каджи, включително и Хасик, заедно с Дама Кхеват, офицер Кавъл, двама съгледвачи кревакх и отрядът на Джардир от елитни ний’шаруми. Неколцина воини, най-възрастните, се редуваха да карат каруците с провизии, теглени от камили, докато останалите водеха процесията на крак през Лабиринта към голямата градска порта. Джардир и останалите момчета се возеха в каручките с хранителни припаси, за да не петнят свещената земя.