Художникът убиец
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #1
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0561-1
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Художникът убиец». Краткое содержание книги:
Погълнат от спокойния, точен до педантизъм живот на художник реставратор, бившият израелски шпионин Габриел Алон се старае да забрави миналото. Но миналото няма да го остави, защото старият му шеф от Мосад — Ари Шамрон, ще направи и невъзможното, за да го привлече обратно в службите. Ще му предложи да се добере най-после до убиеца на сина си. След поредица терористични атентати в Европа Тарик е замислил убийството на световноизвестен политик на срещата на високо равнище във Вашингтон. Той може да бъде спрян само от Алон и неговата красива партньорка. Започва трескаво преследване, в което не се знае кой е ловецът и кой — дивечът. Художникът ще захвърли четката, за да отмъсти на убиеца на сина си.
„Безмилостен като хирургически скалпел…“
Азури затвори папката с търговските доклади и се огледа: „По дяволите! Къде се бави той? Може би нещо се е объркало“.
Точно тогава в купето влезе мъж с дълга руса коса, слънчеви очила и бейзболна шапка с емблемата на „Янкис“. От слушалките на уокмена му се лееше силен рок. Кемел си помисли: „Аллах! Кой е този идиот? Сега Тарик няма да посмее да се покаже“. А на глас изрече:
— Съжалявам, но сте сбъркали купето. Всички места са заети.
Мъжът надигна слушалките си и отвърна:
— Не ви чувам.
Говореше английски като американец.
— Тези места са заети — повтори нетърпеливо Кемел. — Напуснете или ще извикам кондуктора.
Обаче мъжът просто седна и свали слънчевите си очила.
— Мир вам, братко — каза меко Тарик на арабски.
Без да иска, Кемел се усмихна:
— Ах ти, кучи сине?
— Притесних се, когато Ахмед не се регистрира в хотела, след като го изпратих в Гърция — обясни Кемел. — После чух, че е намерен труп в една вила на остров Самос и разбрах, че двамата сте разговаряли.
Тарик притвори очи и наклони леко глава.
— Той беше небрежен. Трябва по-прецизно да избираш пратениците си.
— Наистина ли се налагаше да го убиеш?
— Ще намериш друг — по-добър, надявам се.
Азури се вгледа внимателно в партньора си.
— Как си, Тарик?
— Чудесно! — прекъсна го рязко той. — Как се развиват нещата в Амстердам?
— Всъщност доста добре. Лейла пристигна. Намерила ти е жена и място, където да отседнеш.
— Разкажи ми за нея — подкани го Тарик.
— Тя работи в един бар, в квартала на проститутките. Живее сама в една яхта на река Амстел. Мястото е отлично.
— Кога заминавам? — заинтересува се Тарик.
— След около седмица.
— Трябват ми пари.
Кемел бръкна в куфарчето си и му подаде плик с банкноти. Тарик го мушна в джоба на сакото си. После светлосивите му очи се спряха на Азури. Както винаги, Кемел изпита неприятното чувство, че той преценява кой е най-добрият начин да го убие, ако му се наложи.
— Сигурно не си ме накарал да бия целия този път, за да ме критикуваш за убийството на Ахмед и да ме питаш как съм със здравето. Какво друго имаш да ми казваш?
— Някои интересни новини.
— Слушам те.
— Хората от булевард „Цар Саул“ са убедени, че ти стоиш зад атентата в Париж.
— Колко умно от тяхна страна! — поклати глава Тарик.
— Ари Шамрон те иска мъртъв и министър-председателят му е дал зелена светлина — продължи Кемел.
— Шамрон иска смъртта ми от години. Защо сега това е толкова важно?
— Защото ще възложи задачата на един твой стар приятел.
— Кой е той?
Кемел се усмихна и се приведе към Тарик.
7. Сейнт Джеймс, Лондон
Фирмата за изящни изкуства „Ишърууд“ отскоро се помещаваше в рушаща се викторианска сграда, служила някога за склад. Намираше се на усамотено тихо място на площад „Сейнт Джеймс“, наречено Мейсън Ярд. Тя бе сгушена между една кръчма и офиса на малка транспортна компания, която сякаш винаги бе пълна с красиви куриерки, придвижващи се с моторетки. Официалната табела на прозореца на първия етаж съобщаваше, че галерията е специализирана в излагането на творби на стари майстори, че собственикът й — Джулиан Ишърууд — е реномиран член на Лондонското дружество на търговците на картини и че неговата колекция може да бъде видяна само с предварителна уговорка. Обявени бяха и галерии във Венеция и Ню Йорк, макар че те бяха отдавна затворени. На Ишърууд просто сърце не му даваше да актуализира надписа на табелата, за да отрази намаляващия успех на своята империя.
Шамрон пристигна в дванадесет и половина. Пилотското му кожено яке и панталоните му в цвят каки бяха заменени с двуреден костюм, копринена риза с подходяща тъмносиня вратовръзка и кашмирено палто. Носеше модни очила с рогови рамки. На китката му се виждаше златен „Ролекс“, а на малкия пръст на дясната ръка — пръстен с герб. Липсата на венчална халка подсказваше, че е свободен за връзки с другия пол. Вървеше флегматично, изоставил обичайната си тежка походка.
Ари натисна напукания звънец до входната врата на партера. Минута по-късно от домофона се разнесе знойният глас на Хедър — последната от серията млади и безполезни секретарки на Ишърууд.