Искам точно теб
- Автор: фон Зигесар Сесили
- Серия: Gossip Girl #6
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-487-1
- Переводчик: Цветелина Хинкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Искам точно теб». Краткое содержание книги:
Всички говорят за Интригантката.
Днес ще разберем кой е приет в колежа на мечтите си, кой ще трябва да се задоволи с тъпия си резервен вариант и кой — страшно е да си го помислиш — не е приет никъде. Това е най-критичният момент в досегашния ни живот, а някои момичета трудно издържат на напрежението. Но довечера кандидатстудентската треска ще е зад гърба ни и ще можем да се погрижим за нещо наистина важно: любовта. А тя, както знаем, върви ръка за ръка с купоните… Успех и умната!
„Тези момичета биха могли да напишат «Сексът и градът» насън.“
Elle
Серена вдигна рамене.
— Не знам. Този уикенд ще посетя някои от университетите. Надявам се така по-лесно да реша.
Внезапно Нейт усети, че се поти. Той слезе от бар стола, постави ръце на раменете на Блеър и я целуна по челото.
— Много си хубава — каза той в опит да я разсее от темата за „Йейл“.
— Благодаря — отвърна Блеър, макар да знаеше, че изглежда като задръстена зубърка, която не знае как да се забавлява. За Бога, дори не си бе сложила обици! В другата част на бара се бяха събрали няколко момичета в еднакви ловнозелени тениски на „Дартмут“ и припяваха някаква глупава дартмутска песничка, преди да обърнат поредните шотове водка.
— Десет минути и си тръгвам — каза Блеър остро на Нейт. — И без това утре сме на училище!
Сякаш това някога я бе спирало да се забавлява.
Нейт я целуна по слепоочието. Той нямаше търпение да я отведе по-далеч от Серена, преди Серена съвсем невинно да се изпусне, че и той е приет в „Йейл“.
— Искаш ли да погледаме залеза? — предложи той, ни в клин, ни в ръкав.
— Все тая — отвърна Блеър, скръстила ръце пред гърдите си като сърдито дете.
— Не се тревожете за мен — Серена завъртя стола си и застана срещу Ванеса. — Добре, скъпа, готова съм за близък план.
На Ванеса изобщо не й се наложи да фокусира камерата — бе работила през цялото време.
Изгубила е чувството да обича
— Предполагам, че трябва да съм щастлива — заяви Серена.
Ванеса проследи безупречното лице на Серена, след което насочи камерата надолу в търсене на някакъв физически недостатък или странна особеност, която да увеличи с обектива. Но такава просто нямаше. Серена лапна нокътя на палеца си и започна да го гризе.
Аха!
Извади си палеца и се намръщи.
— Наистина съм щастлива — настоя тя, като че ли се опитваше да убеди самата себе си. — Приеха ме във всички университети, в които кандидатствах. Дори не им направи впечатление, че не ме взеха обратно в пансиона тази година. Просто… — Гласът й се провлече, щом зърна една двойка с тениски „Мидълбъри“ да се целува до асансьора. Тя въздъхна. — Просто ми се искаше да има с кого да празнувам.
Музиката внезапно премина от японско кънтри към накъсания ритъм на новия албум на „Рейвс“. Две момчета с бейзболни шапки на Пенсилванския университет и жълти вратовръзки свалиха ризите и обърнаха шапките си с козирките назад и започнаха да танцуват брейк. После четири пияни момичета, размахващи знаменца на „Вандербилт“, свалиха своите ризи и също се опитаха да танцуват брейк, доста неуспешно.
— Преди танцувах по масите — призна Серена замислено, подобно на тъжна прецъфтяла кабаретна певица на средна възраст. — А виж ме сега.
Разбира се, около деветдесет и девет процента от мъжката част гледаха именно нея, докато се опитваха да измъдрят достатъчно сполучлива реплика, с която да я поканят на танц. Освен момчетата имаше и една нисичка къдрава деветокласничка с голям бюст, която също се взираше в нея, обмисляйки как да я доближи.
Джени и Дан току-що бяха пристигнали, оставяйки размекнатия си баща да се отдаде на носталгия в любимия на семейството китайски ресторант в Горен Уест Сайд на кана сладко бяло вино. Те стояха пред вратата на асансьора и оглеждаха помещението.
— Предупредих те, че ще бъде много противно — каза Дан на малката си сестра.
Дан не си падаше по купоните и гледката, която се откри пред очите му, обикновено щеше страшно да го подразни, но сега бе изключително доволен от себе си и купонът идеално съответстваше на настроението му.
Но Джени гледаше единствено към Серена.
— Не се тревожи — ще се справя — увери го тя. Придърпвайки нагоре тигровото си бюстие, тя си проправи път през тълпата и се насочи към бара.
— Ако го отложа — продължаваше със своята изповед Серена, — мога отново са бъда модел. А може би и актриса.
Джени се приведе над бара в очакване на удобен момент, в който да поиска съвет от Серена как да пробие като модел. Цялата се тресеше от нетърпение и се почувства неловко, че бе толкова нервна.
Дан последва Джени само защото се притесняваше да не си поръча някоя отровна смес, след която да му се наложи да я отведе в къщи, преди дори Ванеса да е пристигнала. Точно тогава забеляза, че Ванеса не само вече е там, но е с камера на рамо и взема интервю от Серена за филма си.