Кръвна линия
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-655-331-7
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кръвна линия». Краткое содержание книги:
Галилея, 1025 г. При превземането на древна цитадела, рицар тамплиер открива свещено съкровище, пазено от векове в лабиринта под крепостта — Бахал Ису, жезъла на Исус Христос, безценна реликва, наградена със загадъчна сила, която обещава завинаги да промени човечеството.
Хилядолетие по-късно сомалийски пирати атакуват яхта недалеч от Африканския рог и отвличат млада бременна американка. Командир Грей Пиърс е пратен на спасителна мисия в африканската джунгла. Жената не е просто някаква богата туристка, а Аманда Гант-Бенет, дъщеря на американския президент.
Но онова, което би трябвало да е проста спасителна мисия, се превръща в огнен ад и смъртоносно предателство, когато Грей и екипът му откриват, че заложницата е пешка в зашеметяващ терористичен акт с мрачни последици. При това опасността тепърва започва…
Метално изщракване привлече вниманието й напред — англичанинът беше затворил рязко лаптопа, сякаш вече не се нуждаеше от него. Скоро причината за това стана ясна. В гората пред тях се появи огнено сияние, което превръщаше мъглата в алени нишки, пълзящи през тъмнозелената джунгла. Аманда долови миризма на печено месо и пушек.
Джипът преодоля последните петдесет метра и излезе на открита поляна. Лагерът се прикриваше от огромна камуфлажна мрежа, която създаваше впечатлението, че се намират в просторна пещера. Скритата поляна се осветяваше от три лагерни огъня и няколко походни лампи, закрепени за стълбове.
Джипът отби в края на поляната и спря до няколко коли. Недалеч се виждаха и три камили, които дигнаха глави да разгледат новодошлите.
Ококорената Аманда също се опита да проумее къде е озовала. Спретнат кръг от военни палатки заобикаляше по-голяма постройка, приличаща на живописна къща с фронтон, издигната върху подпори на около метър над земята. Отпред имаше старомодна веранда с два шезлонга, покрити с мрежа против комари. Приличаше на дом на африкански мисионер. Впечатлението се засилваше от големия кървавочервен кръст, украсяващ едната стена на сградата.
Но когато джипът спря, очарователната илюзия се изпари. Къщата се оказа импровизирана палатка с бяло платнище, опънато над дървена рамка. И аленият кръст не изглеждаше толкова религиозен символ, колкото медицински, сякаш платнището беше взето от Червения кръст. Само че този имаше странни означения по раменете — извиващ се, преплетен орнамент, който й се струваше смътно познат. Преди да успее да разбере какво я тормози, англичанинът отвори вратата от нейната страна и й подаде ръка, за да й помогне да слезе.
— Дом, мил дом — каза той без следа от сарказъм.
Тя слезе несигурно, като поддържаше корема си, и се огледа. Постоянното боботене на дизелов генератор сякаш подигравателно повтаряше бесните удари на сърцето й.
Мъже и жени излизаха от палатките, за да видят новодошлите. Повечето от лицата бяха черни, но тези хора не изглеждаха изгладнели и отчаяни като пирати. Дори оръжията им изглеждаха модерни и добре поддържани.
„Какво става тук?“
Другите лица приличаха на това на англичанина бели, европейски, професионални. Последното впечатление се подсилваше от факта, че много от хората бяха облечени в сини престилки, сякаш току-що бяха излезли от някоя съвременна болница, за да изпушат една цигара.
Следван от пазача, англичанинът я поведе през кръга палатки към централната постройка. Аманда изкачи стъпалата на малката веранда.
Вратата на пружина се отвори, когато стигна до нея. Към малката група се присъедини висока жена, чиято руса коса бе подстригана късо като на атлет. Беше млада и със свежо лице, сякаш току-що бе сменила банския си костюм с хирургическото облекло. Суровото й изражение и най-вече присвитите й очи обаче разваляха това впечатление. Тя огледа всички със стоманеносините си очи и кимна едва-едва на Аманда. Погледът й се спря върху англичанина.
— Всичко е готово, доктор Блейк.
Аманда изненадано се извърна към англичанина.
„Доктор…?“
Мъжът забеляза смайването й.
— Извинете. Така и не се представих както трябва. — Той протегна ръка. — Доктор Едуард Блейк, акушер-гинеколог.
Тя не пое ръката му, а се загледа през рамото на блондинката към вътрешността на палатката. До отсрещната стена имаше болнично легло. До него бе поставена стойка за системи и монитори. От другата страна някакъв помощник подготвяше транс вагинална ултразвукова сонда.