Забравените

— Ще ми обясните ли какво се е случило? — попита той.

— В момента реагираме на подаден сигнал за незаконно проникване, а нарушителят си ти! — сопнато отвърна Хупър. — Нямаме никакво намерение да си бъбрим с теб. Отдавна трябваше да ти щракнем белезниците и да ти прочетем правата!

— Той е прав — добави Ландри, гледайки го право в очите. — Изобщо не знаем дали Бетси Саймън, в чиято къща те заварихме, наистина е била твоя леля.

— В джобчето на ризата ми има снимка — отвърна Пулър. — Взех я от дневната й.

Ландри измъкна снимката и я разгледа.

— Направена е преди доста години — поясни Пулър. — Но ако някога сте виждали леля ми, със сигурност ще признаете, че не се е променила много. Самият аз съм си горе-долу същият — разбира се, с няколко бръчки повече. А на гърба са изписани имената ни.

Ландри погледна гърба на снимката и я подаде на Хупър.

— Това е той, Бари — промърмори тя.

— Все още не съм сигурен в нищо — мрачно отвърна партньорът й.

Пулър прибра снимката и сви рамене.

— Ами тогава да вървим в участъка и да изясним нещата. И без това възнамерявах да се отбия там, след като приключа с огледа.

— Вече ти казах, че старата дама е паднала във фонтана и се е удавила — изръмжа дебелото ченге. — Сто процента нещастен случай.

— Потвърден от съдебния лекар? — подхвърли Пулър.

— Още не знаем — поклати глава Ландри. — Но резултатите от аутопсията съвсем скоро ще бъдат готови.

— Било е нещастен случай — държеше на своето Хупър. — Жената е паднала във фонтана и се е удавила. Направихме много подробен оглед.

— Непрекъснато повтаряш едно и също — изгледа го Пулър. — Може би за да убедиш сам себе си, че е истина, а?

— Наистина прилича на нещастен случай, агент Пулър — обади се Ландри в очевиден опит да защити колегата си. — Разбирам, че е трудно да се приеме подобна трагедия, но се случват и такива неща. Особено с възрастни хора.

— Флорида е пълна с такива — добави Хупър. — Всеки ден мрат като мухи.

Пулър се обърна да го погледне, а след това направи крачка към него, сякаш за да подчертае разликата във височината помежду им.

— Не е така — рече.

— Какво не е така? — объркано го изгледа Хупър.

— Имам предвид сравнението с мухите. За твоя информация ще добавя, че в двайсет и пет процента от случаите аутопсиите показват различни причини за смъртта от тези, които се струват очевидни на всички.

— По-добре да тръгваме към участъка — примирително се обади Ландри. — Там ще изясним всичко.

— С вас ли ще пътувам, или да ви следвам с моята кола? — попита Пулър.

— Нямаш друг избор, освен да използваш патрулката — отсече Хупър, изпреварвайки партньорката си. — Окован с белезници и с прочетени права.