Чуждо влияние

Сестра ми се претъркулва по гръб.

— Естествено, че говоря сериозно. Много е готин.

Накланям глава настрани. Вярно е. Действително е готин по свой си тих и кротък начин.

Мати вдига единия си крак във въздуха и инспектира педикюра си. И внезапно се разбъбря, обяснява ми как са се запознали.

— Бях в библиотеката и се опитвах да си взема една книга за проекта по история, но госпожа Нелсън твърдеше, че дължа глоба за един роман за вампири, дето го бях взела в началото на годината. Казах й, че тая глоба вече съм я платила, но тя упорстваше. И явно Ръс ни е чул, понеже дойде и плати на госпожа Нелсън. И когато си взех новата книга, ми се представи. И ме покани на кино. Мислиш ли, че татко ще ме пусне? Знам, че е в горния клас, но…

— Да, ама е на моите години. Така че не е толкова страшно. Имате само две години разлика. Какво ще кажеш двамата с Ролинс да дойдем с вас? Можем да гледаме новия „Белег“. — Думите излизат от устата ми, преди да се сетя за неловката сцена между двама ни. Дали неприятното усещане ще се уталожи преди следващия уикенд? Силно се надявам.

Мати ме прегръща.

— Сериозно ли? Супер ще бъде! — След малко ме пуска и се обръща настрани, към стената. — Лека нощ.

— Лека — отвръщам и се пресягам да изгася лампата на нощното шкафче.

Събужда ме силно дрънчене.

Звукът идва от долния етаж.

Мати спи дълбоко, така че внимателно отмятам завивките и стъпвам на пода. Килимът заглушава стъпките ми. Прекосявам стаята. В коридора виждам, че вратата на Мати е затворена, но тази на баща ми зее разтворена. Надниквам вътре — леглото е празно.

Чува се нов трясък и аз подскачам.

Май идва от кухнята.

Слизам на пръсти по стълбите.

Ръцете ми треперят, сърцето ми блъска в ребрата. Ами ако е влязъл крадец? Ами ако баща ми се боричка с него точно в този момент? Оглеждам се за някакво оръжие, но не ми попада нищо.

Когато стигам прага на кухнята, внимателно надзъртам иззад ъгъла. Баща ми стои с гръб към мен. Рови из шкафовете, дърпа чиниите една след друга и ги мята на земята. Виждам готварската книга на мама — захвърлена, с омачкани страници.

Баща ми хваща изящна бяла чинийка и я запокитва на земята. После купичка от онези, дето ги ползваме за овесена каша. След това две стъклени чаши. По плочките се пръсват парчета стъкло.

— Татко?

Той замръзва. Бавно се обръща към мен.

— Тате? Какво правиш?

Прави няколко нестабилни крачки към мен. Изражението му е странно, сякаш не съзнава какво прави, сякаш изобщо не е тук. Напомня ми за онзи случай в часа по английски, когато имах чувството, че губя контрол върху тялото си. Сякаш хем съм там, хем не съм. Като че ли някой друг е заел мястото ми.