Ранима близост
- Автор: Хана Софи
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-352-6
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ранима близост». Краткое содержание книги:
Тя е дребничка и кльощава — метър и петдесет е, четирийсет и осем килограма — и има права кестенява коса, която й стига до кръста. Обикновено я връзва на опашка, която омотава около ръката си, когато работи или играе игри на компютъра си. На всеки няколко месеца за по една-две седмици пуши „Консулит ментол“ цигара от цигара и после пак ги отказва. Не ми позволява да споменавам тези нейни опущения срещу здравето й, когато успее да се отърве от разрушителното си желание.
Кръщелното й име е Елинор — Елинор Розамунд Нюмън, — но когато била на дванайсет, решила, че иска да се казва Ивон. Попитала родителите си дали може да си смени името и те, глупаците, се съгласили. Те и двамата преподават класическа литература в Оксфорд, много държат на образованието, но на нищо друго. Смятат, че родителите трябва да позволяват на децата да изявяват характера си, стига това да не им пречи да редят само шестици, докато завършат училище.
— И те са едни кухи глави — често повтаря Ивон. — Бях на дванайсет! Смятах, че „Too Shy“ на „Каджагугу“6 е най-страхотната песен на всички времена. Исках да се омъжа за Ламил7. Трябвало е да ме затворят в някой шкаф, докато ми отеснее.
Ивон прие фамилията на Бен Кочин, когато се омъжи за него. И приятели, и роднини, включително и аз, много се озадачихме, като разбрахме, че е решила да задържи тази фамилия след развода.
— Всеки път, като си сменя името, го правя по-грозно — обясни тя. — Няма да рискувам пак. Пък и ми харесва да си имам гнусно име — първото е странно, а фамилията ми е наследство от разглезен, мързелив алкохолик. Прекрасно упражнение за приучване към смирение. Всеки пощенски плик, адресиран до мен, или формуляр, който попълвам за регистриране по време на избори, ми напомня колко съм глупава. Това поддържа егото нащрек.
— Вкъщи ли си отиваме? — пита сега тя.
— Не. В полицейския участък.
Така ми се иска да й кажа. Ивон е човекът, в чието мнение се вслушвам, за да подложа на проверка своето. Често ми се случва да не знам какво мисля по даден въпрос, докато не чуя какво мисли тя. Но този път не мога да рискувам. Пък и няма смисъл. Знам всички аргументи против, знам, че не е редно, че е лошо и налудничаво, но въпреки това ще го направя.
— В участъка ли? — В гласа на Ивон се надига протест. — Но…
— Знам — трябва да им дам време — прекъсвам я аз ядно. — Но не става дума за това. Нещо друго е.
Изумена съм от собствената си невероятна смелост и същевременно съм по-спокойна, след като вече съм взела решение да действам. Никой не може да ме обвини в страхливост, ако направя това.
— Хайде да поговорим навън — предлага Ивон. — Това място никак не ми харесва. Прекалено близо е до реката, водата е твърде шумна. Дори вътре атмосферата е някак влажна и подгизнала. Започвам да се чувствам като същество от „Шумът на върбите“8. — Става и загръща лилавия си шал около раменете.
— Не искам да говоря. Само ме откарай. Ти няма нужда да влизаш с мен, остави ме там и се прибирай. Аз ще намеря начин да си дойда. — Тръгвам към паркинга.
— Наоми, чакай! — Ивон тича след мен. — Какво става?
Не било толкова трудно да си мълчиш. Тази не е първата тайна, която не споделям с нея. Три години стаж имам в това отношение.
Ивон размахва ключовете на своя червен „Фиат Пунто“ и се обляга на вратата.
— Ако не ми кажеш, няма да те карам никъде.
— Ти не ми вярваш, нали? Не вярваш, че Джулиет е направила нещо на Робърт. Смяташ, че ме е зарязал и не е имал смелостта да ми го каже.
Над главите ни се чува крякане. Птиците сякаш се опитват да се включат в разговора ни. Поглеждам към сивото небе, очаквайки едва ли не да видя комисия от чайки, втренчили поглед в мен. Но те нехаят, зареяли се нанякъде по свои си работи както обикновено.
Ивон изпъшква.
— Да ти припомня ли първите си четирийсет и седем отговора на този въпрос? Не знам къде е Робърт, нито защо не ти се обажда. Ти също впрочем. Вероятността Джулиет да го е насякла на малки парченца и да го е заровила под дюшемето вкъщи е много, много малка.
— Тя знаеше името ми. Разбрала е за връзката ни.
6
Британска поп група, станала известна с първия си сингъл „Too Shy“ — номер едно в британската класация през 1983 г. — Б.пр.
7
Артистичен псевдоним на Кристофър Хамил — вокал на „Каджагугу“ през 80-те години на XX. — Б.пр.
8
Класически детски роман на Кенет Греъм, публикуван за първи път през 1908 г. Главните герои са животинчета, които живеят в една река. — Б.пр.