Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Биби бърбореше все така оживено с агентката си.
— Защо не — съгласи се Стиви, преди да успее да размисли, и го хвана за протегнатата ръка.
В крайна сметка нюйоркският живот не беше чак толкова отчайващ.
10
Лори
Коси навсякъде! Космите я боцкаха под ноктите, оплитаха се около пръстите й, лепяха се по дрехите, а легнеше ли вечер грохнала след поредния изнурителен ден, по възглавницата й отново изникваха чужди косми. Никога не беше предполагала, че нещо толкова прозаично може да й причини такъв тормоз. Задушаваше се от тия косища и всеки косъм й напомняше за пропусната възможност.
Последен ден в „Трес Ерманас“. Още няколко часа и излиташе завинаги от този проклет град.
Град на ангелите. Не и за нея. Може би бдяха над други хора…
— Лориана! — провикна се Анита от тезгяха, където се беше настанила да лакира извитите си орлови нокти. — Иди да ни купиш кафе! И по-живо!
Лори режеше фолио за боядисване на кичури.
— Ей сега — отвърна тя, едва потискайки гнева си.
Отиде до местния бар и бързо взе кафетата. Барманът беше латино и знаеше поръчката й наизуст. Щом се върна, Анита изкомандва:
— Бягай да изчистиш отзад, че е доста мръсно.
Лори не отвърна и се замисли за статията, която беше прочела наскоро. Необузданата старлетка Аврора Наш се беше озовала в рехабилитационния център за пореден път. Чудеше се как е възможно младо момиче като нея да пропилее всичките си възможности. Защо все се бунтуваше? Живееше толкова охолно. Имаше пари, слава, успех… и любещи родители.
Без да каже гък, Лори се зае със следващата задача. Анита като че ли се озадачи от липсата на възражение и добави:
— И както си започнала, поизтъркай и клозета!
Някой беше разлял кутия сок на пода и лепкавата течност беше привлякла рояк мухи. Лори коленичи, накисна петното с топла вода и затърка линолеума.
След скандала с Анхелика се беше отказала да спори. Кротуваше и се преструваше, че връзката й с Рико е приключила. През това време двамата събраха малкото пари, с които разполагаха, и планираха маршрута си през Америка. Не я интересуваше как ще потръгне животът им — мислеше единствено за утрешния ден и за чувството да се събудиш на съвсем различно място. Почти усещаше вкуса на свободата като нещо напълно реално.
Лори прекоси прашния двор и изхвърли боклука сред облака от мухи в смърдящата кофа. По крака й пропълзя голяма хлебарка. Замисли се за баща си, за мизерията, в която го оставяше, и си каза, че щом намери работа, незабавно щеше да му изпрати пари. Не би го изоставила, но и не можеше да живее повече така.
В този миг чу мотора на Рико, който влетя в двора.
— Какви ги вършиш? Ще те видят! — извика Лори и му даде знак да изгаси двигателя.
Момчето я послуша, скочи от мотора и тя го придърпа до задната врата на салона. Рико беше много блед, а белият му потник беше оцапан със засъхнала кал.
— Добре ли си? — попита го тя и докосна челото му. — Да не си болен?
— Не, добре съм.
— Какво има тогава? Изглеждаш зле.
— Няма нищо…
— Всичко готово ли е за довечера?
— Точно затова съм тук.
Веднага я обзе паника. Рико не можеше да й връзва тенекии — не и сега, когато бяха на косъм от свободата.
— Ще закъснея — каза той. — С около час. Трябва да свърша една работа.
— Каква работа?
— Няма значение. Но няма да успея до полунощ. Не исках да ме чакаш и да се притесняваш, че няма да дойда.
Лори впи поглед в очите му.
— Всичко по план ли е?
— Да.
Май криеше нещо от нея.
— Хубаво — кимна тя. — На същото място ли ще се чакаме?
— На същото. — Хвана ръцете й. — Обичам те, Лори.
— И аз те обичам.
— Наистина ли? — В очите му чернееше отчаяние. — Защото двамата така и не… сещаш се, не сме… Не съм ти показал любовта си както подобава. Знаеш какво имам предвид.
Лори извърна поглед.
— Обсъждали сме го вече.
— Знам.
— И знаеш защо, нали?
— Да. — Той вдигна ръката й към устните си и я целуна. — Просто исках да се уверя, че не си намерила някой по-добър. Имам чувството, че не ти давам всичко.
Тя поклати глава. Никога не беше изисквала от него всичко.
— Тогава вземи това. — Той пъхна ръка в джоба си, извади семпъл сребърен пръстен и го сложи на безименния й пръст. Среброто проблесна на следобедното слънце и Лори си спомни за пръстена, който майка й си беше купила преди много години, когато беше малко момиченце, и който им се наложи да продадат не след дълго.