Той бе човек
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Той бе човек». Краткое содержание книги:
Хари Клифтън се заема да напише най-големия си роман, а съпругата му Ема получава неочаквано обаждане от Маргарет Тачър, която ѝ предлага нова работа.
Себастиан Клифтън става председател на борда на «Фартингс Кауфман». Талантливата дъщеря на Себастиан и Саманта — Джесика, е изключена от училището за изящни изкуства «Слейд».
Междувременно лейди Вирджиния се кани да напусне страната, за да избяга от кредиторите си. Но херцогиня Хартфорд умира и тя виждa поредната възможност да изплати дълговете си и най-сетне да победи Клифтън и Барингтън.
Катастрофален поврат на съдбата превръща живота на семейство Клифтън в трагедия, когато един от тях получава шокираща диагноза, която ще хвърли в смут всички.
— Има два фактора, които социологическите проучвания не могат да вземат предвид — каза тя на Ема. — Колко хора не са склонни да признаят, че ще гласуват за жена премиер, и колко съпруги не казват на съпрузите си, че за първи път ще гласуват за консерваторите.
В последния ден на кампанията Джайлс и Ема бяха в Бристол и когато удари десет вечерта и последната бюлетина бе пусната, никой от двамата не се чувстваше достатъчно уверен, за да предвиди окончателния резултат. И двамата забързаха обратно за Лондон с влака, но не седнаха в един и същи вагон.
Джон Лейси бе казал на Ема, че ръководствата на двете партии ще се съберат в щабовете си — в Централния офис на консерваторите и в Транспортния дом на лейбъристите, разположени на различни ъгли на Смит Скуеър, — където ще чакат резултатите.
— Към два след полунощ тенденцията вече ще е ясна и вероятно ще знаем кой ще състави следващото правителство — обясни той. — Към четири сутринта светлините в една от сградите ще светят и празненствата ще продължат до зазоряване.
— А в другата? — попита Ема.
— Светлините ще започнат да угасват към три, когато победените ще си тръгнат по домовете, за да решат върху кого да стоварят вината и да се приготвят да бъдат опозиция.
— Какъв ще е резултатът според вас? — попита Ема главния агент в навечерието на изборите.
— Предсказанията са за баламите и букмейкърите — отвърна Лейси. — Но независимо от резултата — добави гой — за мен беше привилегия да работя за Боадицея от Бристол.
Влакът спря на Падингтън и Ема слезе и хвана първото попаднало ѝ такси. Върна се на Смит Скуеър и с облекчение откри, че Джайлс все още го няма. Хари обаче я чакаше. Тя бързо взе душ и се преоблече, след което двамата тръгнаха към отсрещния край на площада.
Ема остана изненадана колко много хора я разпознават. Някои дори аплодираха, докато минаваше покрай тях, а други се взираха в нея мрачно и мълчаливо. После се разнесоха радостни възгласи и Ема се обърна и видя Джайлс да слиза от една кола и да маха на партийните си поддръжници, преди да влезе в Транспортния дом.
Ема влезе в сградата, която ѝ бе станала твърде позната през последния месец, и бе посрещната от неколцина висши партийни апаратчици, с които се бе срещала по време на кампанията. Във всяка стая хората се бяха скупчили пред телевизорите — поддръжници, партийни работници и хора от Централния офис очакваха обявяването на първия резултат. Не се виждаше нито един политик. Те бяха в избирателните си райони и очакваха да видят дали все още са членове на Парламента.
Резултатите от Кройдън бяха обявени в 1:23, с преднина от 1,8 процента за консерваторите. Чуха се само отделни радостни възгласи, защото всички знаеха, че това означава спънат парламент и че Джим Калахан ще трябва да се върне в двореца, за да го попитат дали може да състави правителство.
В 1:43 възгласите станаха малко по-силни, когато спечелиха Балисдън, което според картата на Ема означаваше мнозинство от около 30 места за консерваторите. След това резултатите потекоха с пълна сила, включително и тези за Бристолското пристанище.
Когато мисис Тачър пристигна от избирателния си район Финчли малко след три сутринта, светлините в Транспортния дом вече угасваха. Когато тя влезе в Централния офис, съмняващите се изведнъж се превърнаха в дългогодишни поддръжници, а дългогодишните поддръжници очакваха с нетърпение да влязат в първата ѝ администрация.
Лидерът на опозицията спря по средата на стълбището и произнесе кратка благодарствена реч. Ема беше трогната, че името ѝ бе споменато наред с другите. След като стисна няколко протегнати ръце, мисис Тачър напусна сградата няколко минути по-късно с обяснението, че я чака натоварен ден. Ема се зачуди дали тя изобщо ще успее да се добере до леглото. Малко след четири сутринта Ема мина за последен път през кабинета на Джон Лейси и го завари да стои до картата и да попълва най-новите резултати.
— Какви са предвижданията ви? — попита тя, докато гледаше морето от сини квадратчета.
— Изглежда, ще имаме мнозинство с повече от четирийсет — отвърна Лейси. — Достатъчно, за да управляваме през следващите пет години.
— А шейсетте и две маргинални места? — попита Ема.
— Спечелихме всички освен три, но в Бристолското пристанище броят бюлетините за трети път, така че може и да са само две.
— Мисля, че можем да оставим това на Джайлс — каза Ема.