Духless
- Автор: Минаев Сергей Сергеевич
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща
- ISBN: 5-17-033851-1, 5-9713-0834-3, 5-9578-3011-9
- Переводчик: Ива Николова
- Жанр: Самиздат
Электронная книга - «Духless». Краткое содержание книги:
Стана ми скучно и отидох зад гърба на онова момиче, което Наташа ми посочи с глава. Сложих ръка на рамото й и казах:
— Здрасти.
То отметна един кичур коса от челото си и се усмихна.
Опитах се да завържа диалог с него.
— Искаш ли да пийнеш нещо?
— Мисля, че вече пих достатъчно, освен може би малко шампанско.
— О’кей.
Докато чакахме шампанското, тя успя да ми съобщи, че се казва Лена, да ме попита къде ходя обикновено, къде се каня да ида през отпуска си и други такива неща, които едно младо момиче би трябвало да знае, преди да тръгне някъде в нощта с един почти непознат джентълмен.
— Работиш ли? — попитах я.
— Уча. Е, и… припечелвам по нещо като модел. А ти?
— Аз също съм модел. На танк „Т-34“. Знаеш ли го, от серията „Сглоби сам“. Днес ще ме сглобиш ли? — отвърнах и я целунах по врата.
Тя леко се отдръпна и изстреля нещо от сорта на „Ама, че тъпи шегички“.
— Извинявай, не исках да те обидя.
— Няма нищо, просто малко се притеснявам от непознати мъже — отвърна тя и ме погледна предизвикателно.
Спомних си бързо какво казваха в такива случаи момчетата от МТВ в предаването „Летяща целувка“ и отвърнах, че тя не прилича на онези, които веднага се запознават, и аз никога не бих си помислил такова нещо, но просто много се вълнувам и други такива. И й предложих шампанско, а тя направи комплимент на часовника ми; аз вече я милвах по косата, а пък тя ми разказваше за приятелката си, която си счупила крака „някъде в Алпите, докато карала ски“. А дискът „Costes“ на „La Suite“ като че ли вече свиреше цяла вечност и то една и съща песен — „Doris Days“. А хората се движеха наоколо като на подиум, заемайки предизвикателни пози като в лъскаво списание. И у мен се създаваше впечатлението, че всички сме герои на някакъв безкраен клип на Fashion TV.
И в този момент от втората зала се появи един истински герой от Fashion TV, който беше въплъщение на клубната култура и на night fever style, човекът от първата петица на московските клубни промоутъри — Миша с прякора VooDoo. Разправяха, че заминал да работи в Ню Йорк и сега, две години по-късно, се върнал. Бил пълен с безумни идеи и се канел да отвори най-хубавия клуб в града. В неделя един от моите познати ми разказваше, че Миша вече е започнал строежа. Преди пет години, в зората на моята кариера, двамата с Миша много често се озовавахме в едни и същи компании, освен това навремето бяхме състуденти от различни курсове в института, докато не изключиха Миша заради прекалено интензивния му клубен живот, който се изрази в слаб успех. Общо взето общувахме доста близко и днешната му поява много ме зарадва.
— Старче — подвикна ми Миша от входа, — жив ли си? Трябва да си голям талант, за да оцелееш в наши дни!
— О, да — засмях се аз, — ти май също си жив? Или това е холограмата ти? А пък ти си в Лондон?
— Старая се да построя Лондон около себе си, братко.
Прегърнахме се, Миша поздрави съседите ми и покани мен и днешната ми приятелка Лена на масата си. Във втората зала край две съседни маси седеше компанията на Миша от десетина момичета и момчета, които представляваха авангарда на прогресивната московска младеж, двама плешиви сериозни чичковци, един познат дилър с прякор Мустака и един човек на тридесетина години, който се казваше Саша и когото Миша представи като свой партньор. Освен това покрай масата се навъртаха още десетина души, които се опитваха да се здрависат с най-известните персони от насядалите, за да демонстрират на околните, че принадлежат към каймака на нашето общество. Масите бяха отрупани със суши и шампанско, някои пушеха пури, други пиеха коняк, а по лицата на всички гости, събрани от Миша, бяха изписани просперитет и безгрижие.
И всички се питаха един другиго: „Коя дата сме днес, кой ден сме днес?“ А в отговор чуваха: „Какво значение има?“
Всъщност през този сезон, както и през предишния, в Москва беше модерно да се правиш, че за теб всеки ден е неделя. И като че ли времето е спряло и ще да цари вечно лято. Дори и през зимата. И щастието няма да има край. Всички пиеха от радост, премесена с мъка. И всички бяха убедени, че това парти никога няма да свърши…
Саша разказваше един виц за някакъв баровец наркоман, който попитал приятеля си:
— Ама днес петък ли е?
— Не, днес е вторник.
— А-а, значи вчера е било петък, така ли?
— Не, старче, вчера беше понеделник.
— Разбрах. Значи петък е утре, нали така?