Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Руснакът на средна възраст с лице, мораво от непрекъснатото наливане с водка, се качваше по широките мраморни стълби, залитайки. Беше видимо пиян, от джоба на синята му работна куртка се подаваше бутилка „Перцовка“. Минаваше полунощ и улица „Большая Пироговская“ беше тъмна и пуста.

— О! — каза той, като влезе в сградата и забеляза нощния пазач, който седеше до бюро с телефон и изглеждаше погълнат от списание „За рульом“.

— Какво, по дяволите, търсиш тук? — развика се пазачът. — Махай се веднага, преди да съм те изхвърлил!

Пияният се заклатушка през преддверието към бюрото.

— Много поздрави от Вася.

— Вася ли? — попита подозрително пазачът.

— Абе ти да не мислиш със задника си? Нали си приятел на Вася Корольов? Вася Бандита?

Сега, изглежда, любопитството на пазача се събуди.

— Какво искаш? — попита той вече не така враждебно.

— Вася каза да дойда и да говоря с теб. Днес ме изгониха от работа. Получих шут в задника от проклетия автомобилостроителен завод. Вася каза, че сигурно ще можеш да ми помогнеш да започна работа като чистач тук. — Пияният несръчно се настани на един стол близо до пазача. — Не възразяваш да седна, нали? — попита той.

— Виж — отвърна колебливо пазачът, вдигайки рамене, — не зная за какво… — Очите му алчно се приковаха в гърлото на бутилката „Перцовка“. — Изглежда, последният литър ти е дошъл множко, приятел.

Пияният хвърли поглед към празното преддверие, към пустата улица, сякаш се опасяваше, че някой може да дойде всеки момент. Измъкна бутилката и я сложи на бюрото на пазача, удряйки леко телефона. Протегна ръка.

— Женя.

Пазачът, с повишено от вида на бутилката водка настроение, пое ръката му и бързо я стисна.