Ема Лайона

Зная колко ме обичате, татко, но нищо не моля за себе си, — дългът ми е предначертан свише и аз ще го изпълня. Но ако аз умра, любими ми татко, тя ще остане сама и — кой знае? — Може би, ще бъде преследвана от краля, като неволна причина за гибелта на двамата осъдени на разстрел банкери, макар, че тя за нищо не е виновна! Ако ние победим, тя няма от какво да се страхува и това писмо ще остане свидетелство за голямата любов и безграничното ми доверие към Вас. А ако бъдем победени и аз не мога да й помогна, Вие татко, ще ме замените. Тогава Вие ще напуснете прекрасните висини на Светата Ви обител и ще се потопите в морето на живота. Вие сте се обрекли да оспорвате човека от смъртта. Спасявайки този ангел, Вие само ще изпълните дълга си.

Най-могъщото оръжие в Неапол са парите, затова по време на пътуването ми в Молизе успях да събера петнадесет хиляди дуката, които се пазят в желязно ковчеже. Заровил съм го в Позилипино, до гробницата на Вергилий, под лавровото дърво. Там ще го намерите.

Ние сме обкръжени не само от врагове (това не би било толкова страшно), но и от предатели, което е наистина ужасно. Народът е толкова сляп и невеж, толкова объркан от монасите и вековните суеверия, че смята за най-зли врагове тези, които искат да го освободят, и се моли за всеки който прибавя нови звена към веригите му. Ах, татко, татко! Човек, посветил се като Вас на спасението на хорската плът, има големи заслуги пред Бога. Но, повярвайте ми, по-голяма ще е заслугата на този, който се заема с просвещението на умовете и възпитанието на заблудените души.