Графиня Дьо Шарни

Колкото и да беше угрижен, у него имаше един орган, който не се влияеше изобщо от загрижеността, и това беше стомахът. Така че Бийо, въпреки цялата проницателност на погледа му при сервирането на първите ястия, не можа да забележи у сътрапезника си друго, освен удовлетворението, което онзи изпитваше при вида на превъзходната зелева супа и блюдото с говеждо и сланина, което я последва. Беше очевидно при все това, че Бийо желаеше да разбере дали случайността или някакво предварително премислено намерение беше довело Питу във фермата.

Така че в момента, когато вдигаха говеждото със сланината, за да поднесат четвърт печено агне, блюдо, чието влизане Питу посрещна с видима радост, арендаторът изведнъж разкри своите батареи и като се обърна директно към него, попита:

— Сега, скъпи Питу, сега, когато виждаш, че си винаги добре дошъл във фермата, бихме ли могли да узнаем какво те е привлякло днес в нашите предели?

Питу се усмихна, хвърли един поглед наоколо, за да се увери, че няма нито недискретни очи, нито опасни уши и като повдигна с лявата си ръка десния ръкав на дрехата си, каза, показвайки двайсетина примки от тънка медна жица, навити като гривна около китката му:

— Ето, татко Бийо.

— Аха! — каза татко Бийо. — Вече си опустошил лесничействата на Лонпре и Тайе-Фонтен, та си се отбил насам?

— Не е това, господин Бийо — наивно рече Питу, — ами откак си имах работа с онези заешки брантии, си мисля, че вече познават примките ми и успяват да ги избегнат. Та, значи, бях решил тази вечер да кажа две думи на зайците на бай Лажьонес, които не са толкова хитри и са по-вкусни, защото си похапват метличина и дива мащерка.

— Чума да ме тръшне! — каза арендаторът. — Не знаех, че си такъв чревоугодник, Питу.

— О, това чревоугодие изобщо не е заради мен! — каза Питу. — Това е заради госпожица Катрин, тя нали доскоро беше болна и има нужда от по-фино месо…

— Да — подхвана Бийо, прекъсвайки Питу, — имаш право, защото, както сам виждаш, тя още няма апетит.

И той посочи чистата чиния на Катрин, която, след като беше изяла няколко лъжици супа, не се беше докоснала нито до говеждото, нито до сланината.

— Нямам апетит, татко — каза Катрин, — защото изядох една голяма чаша мляко с хляб миг преди господин Питу да мине пред прозореца ми и аз да го повикам.

— Изобщо не търся причината защо имаш или нямаш апетит — каза Бийо, — просто съобщавам един факт и това е всичко.

После, като хвърли поглед към двора през прозореца, каза, надигайки се:

— А! Мене търсят.

Питу усети как кракът на Катрин бързо настъпва неговия. Той се обърна към нея и видя, че е бледа като мъртвец и му сочи с поглед към прозореца с изглед към двора.

Погледът му последва посоката на погледа на Катрин и той разпозна своя стар приятел, горския пазач Клуис, който минаваше пред прозореца с двуцевната пушка на Бийо на рамо. Пушката на арендатора се отличаваше със спусковата си скоба и гривни, направени от сребро.

— А! — каза Питу, който не виждаше във всичко това нищо страшно. — Виж ти, това е дядо Клуис. Той ви е донесъл пушката, господин Бийо.