На изток от Рая
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кръстан Дянков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «На изток от Рая». Краткое содержание книги:
Адам погледна сгъваемата кошница, която Ли бе внесъл в трапезарията, и попита:
— Това ли ти е целият багаж, Ли?
— Всичко освен книгите. Те са в сандъци в избата. Ако нямате нищо против, ще пратя да ги вземат или ще дойда лично, след като се установя.
— Разбира се. Ще ми липсваш, Ли, щеш или не щеш. Наистина ли ще отвориш книжарница?
— Такова ми е намерението.
— Нали ще се обаждаш?
— Не зная. Трябва да помисля. Казват, чистата рана зараствала най-бързо. За мен няма нищо по-печално от връзки, които се поддържат единствено посредством лепилото на пощенските марки. Не можеш ли да виждаш, да чуваш, да се докосваш до един човек, най-добре — забрави го!
Адам стана от масата.
— Ще дойда с теб до гарата.
— Не! — рязко го спря Ли. — Не, не искам това. Сбогом, мистър Траск. Сбогом, Адам! — И излезе от къщата толкова бързо, че Адамовото „сбогом“ го настигна чак на долното стъпало на предната врата, а „Не забравяй да пишеш!“ съвпадна с щракването на дворната порта.
2
След баскетболния мач Кейл и Арон имаха по пет наденици в хлебчета и това им дойде добре дошло, тъй като Адам бе забравил да приготви каквато и да било вечеря. Прибирайки се у дома, близнаците за първи път отвориха дума за Ли.
— Не мога да разбера защо си заминава — рече Кейл.
— И по-рано е казвал, че ще си отиде.
— Какво, мислиш, ще прави без нас?
— Знам ли? Но се обзалагам, че ще се върне — рече Арон.
— Какво искаш да кажеш? Татко вика, че щял да си отвори книжарница. Смешна работа! Китайска книжарница!
— Ще се върне — настоя Арон. — Ще му бъде самотно без нас. Ще видиш.
— Десет цента на бас, че няма!
— За какъв срок?
— За до края.
— Добре, хващам се! — каза Арон.
Арон не успя да си получи парите още близо месец, но спечели баса само след шест дни.
Ли се върна с влака в единайсет без двайсет и си влезе със собствения ключ. В трапезарията светеше, но Ли откри Адам в кухнята да стърже плътно почернялото дъно на тигана с върха на отварачката за консерви.
— Ако през нощта се накисне — рече Ли и пусна кошницата си на пода, — веднага ще излезе.
— Така ли? Каквото се хвана да приготвя, все загаря. На двора съм оставил една тенджера с цвекло. Толкова гадно вонеше, че я изнесох. Загоряло цвекло, отвратително!… Ли! — викна той изведнъж. — Какво се е случило?
Ли взе от ръцете му черния чугунен тиган, сложи го в умивалника и го напълни с вода.
— Ако си имахме от новите газови печки, след две минути щяхме да бъдем с по чаша кафе — каза той. — Мога впрочем да стъкна и огън.
— Печката не гори — отбеляза Адам.
— Почиствахте ли пепелта? — И Ли вдигна колелата.
— Пепелта ли?
— О, я идете в другата стая — рече Ли. — Аз ще сложа кафето.
Адам зачака нетърпеливо в трапезарията, но се подчини на заповедта му. Най-сетне Ли донесе две чаши кафе и ги сложи на масата.
— Сварих го в малката тенджерка — каза той, — много по-бързо завира. — Наведе се над сгъваемата си кошница и развърза гърлото й, от което измъкна едно камениново шише.
— Китайски абсент — поясни той. — Но китайската ракия издържа още десет години повече. Забравих да питам, взехте ли ми заместник?
— Усукваш го! — каза Адам.
— Знам. И знам също, че ще бъде най-хубаво да си го кажа и да се свърши всичко.
— Играл си на фън-дан и са те обрали.
— Не, де да беше така! Парите са си тук. Тази кьопава тапа е счупена, ще трябва да я напъхам вътре. — Наля от черната течност в кафето си. — Никога не го пия по този начин, ама е хубаво, кажете!
— Има вкус на гнили ябълки — каза Адам.
— Да, но не помните ли, Сам Хамилтън казваше, че много обичал гнили ябълки.
— Кога смяташ да ми кажеш какво се е случило с тебе? — прекъсна го Адам.
— Нищо не се е случило — отвърна Ли. — Просто самотия. Това е всичко. Не е ли достатъчно?
— Ами книжарницата?
— Не искам книжарница. Мисля, че си го знаех още преди да се кача на влака, ама рекох да опитам, да се уверя.
— Значи отиде и последната ти мечта?
— Добре съм се отървал! — Ли беше на ръба на полудяването. — Миста Тласк, китайче мисли да се напие!
Адам се разтревожи.
— Все пак какво ти е?
Ли вдигна шишето до устните си, отпи дълбоко голяма пареща глътка и се задъха, додето парите излязат от изгорялото му гърло.
— Адам — рече той, — аз съм несравнимо, невероятно, покоряващо радостен, че съм си у дома. В живота си никога не съм се чувствал по-страшно самотен.