Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
Маргарет се съгласи, макар че беше притеснена.
— Ще ми се да не го правеха толкова потайно. Ние определено не крием нищо от тях.
Тя записваше копия на снимките и докладите им. Беше педант по отношение на подробностите и пазеше файловете в палатката си и имаше втори екземпляр в призрачния град. Ужасното наводнение в каньона показваше, че дори привидно сигурното място може да бъде сполетяно от катастрофа.
Докато си играеше с непонятната машинария в помещението с каменния прозорец, Луис най-после измисли как да свали външната кутия на странния геометричен генератор.
— Еврика! — извика той. — Ако мога да цитирам друг прочут учен.
Маргарет побърза да види какво е открил. Мъжът й се взираше в чистите части на извънземния уред и разглеждаше връзките между отделните подсистеми.
— Разбирам как действа! Това… трябва да е енергиен източник, обаче е откачен от веригата. Все едно системата е поставена в режим на готовност. — Той прокарваше пръсти по металните и полимерните компоненти, проверяваше връзки, даваше воля на интуицията си.
В захвърлената кутия Маргарет забеляза подробна диаграма с кликиски символи, показваща конкретни връзки на частите на извънземната машина. За нейно удивление знаците съответстваха на онези по плочките около трапецовидния каменен прозорец. Връзките потъваха в самата гола каменна стена, странни органични проводници, поставени като феромонови следи от насекоми и покрити с пластове скала.
— Това са… координати! Това е карта или може би по-точно каталог, указател.
Мъжът й откъсна вниманието си от машината.
— Да, като пулсарните координати в плановете на кликиския факел.
Чул развълнуваните им викове, ДД влезе в помещението.
— Това е великолепно заключение, Маргарет — каза компито. — Можеш да го използваш като основа за екстраполиране на други теории за кликисците.
— Абсолютно, ДД! Вече имаме за какво да се заловим. — Луис толкова силно прегърна Маргарет, че я засрами, дори след толкова много години брак, въпреки че нямаше кой да ги види. — Това е най-голямото откритие след кликиския труп.
— Може би още по-голямо — отвърна Маргарет. — Спомни си, че сме откривали подобни каменни прозорци във всички други кликиски обекти, които сме проучвали, но много от тях бяха повредени. Никога не сме били толкова близо до истината за системата и техниката. Убедена съм, че ще успееш да разгадаеш всичко това.
— Опитвал ли си да включиш енергийния източник, Луис? — попита ДД.
Предшествани от звук на тътрещи се крака, черните кликиски роботи влязоха в помещението. Оптичните им сензори любопитно проблясваха. ДД въодушевено се обърна към тях.
— Сирикс, Илкот, Декик! Трябва да видите какво е открил Луис.
Трите бръмбароподобни машини се приближиха до отворения генератор и разгледаха диаграмата. Маргарет се взираше в координатните символи, отпечатани върху частите на устройството, и откриваше идентични йероглифи върху малките плочки около трапецовидния прозорец… като селекторни бутони.
— Е, мисля, че енергийната система все още е непокътната. — Луис приклекна и забърника машината. — Би трябвало да се справя без проблем.
— Възможно ли е този каменен прозорец да е част от извънземна транспортна система? Всяка плочка, изглежда, обозначава място — може би местоназначение?
Луис скептично погледна жена си.
— А колегите твърдят, че моите идеи били странни. Смяташ ли, че кликисците са можели да минават през плътни скални стени?
Маргарет се обърна към Сирикс.
— Ти как мислиш?
— Не мога да ти дам никаква информация, Маргарет Коликос.
Луис го погледна и се усмихна.
— Вие тримата трябва да сте развълнувани! Най-после има напълно реална възможност да научим какво се е случило с расата на вашите създатели и защо всичките ви спомени са били изтрити.
— Не надценявай откритието ни — предупреди го Маргарет. — Това не е втори Розетски камък. — Но ако им дадеше ключ за неизвестна кликиска транспортна система, можеше да им осигури цялата нужна информация.
Луис коленичи на твърдия каменен под и се вторачи в лабиринта от механични части пред себе си.
— А, ясно ми е какво да направя, но енергийният източник е ръждясал. Ще трябва да го запаля с някое от нашите устройства в лагера. — Той погледна Маргарет. — Може да отнеме няколко часа, скъпа.
— В такъв случай може ли да ви обърна внимание, че слънцето залезе и вече с един час закъсняваме за вечеря? — намеси се ДД. — Може би е по-добре да прекъснем за днес и да продължим на свежа глава утре сутрин.