Буря се надига
- Автор: Джордан Роберт, Сандърсън Брандън
- Серия: wheel of time #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буря се надига». Краткое содержание книги:
Мат плъзна двете монети по масата и извади четири. Талманес сложи ръка на рамото му.
— Без да се засягаш, Мат, но може би трябва да спреш. Всеки си има слаба вечер. Дай да си допием пиенето и да идем да купим каквото можем, преди да се е стъмнило.
Мат само се усмихна и загледа залозите, които се трупаха срещу неговите четири жълтици. Наложи се да сложи пета, понеже всички искаха да влязат с повече. Хвърли и отново загуби. Талманес изстена, след това се пресегна и взе халба от момичето, което най-после дойде да изпълни поръчката им.
— Не гледай толкова мрачно — каза Мат тихо и посегна за своята халба. — Точно това исках.
Талманес вдигна вежда.
— Мога да губя, когато искам, ако е за добро — каза Мат.
— Как може да губиш за добро? — изуми се Талманес, докато гледаше как мъжете спорят за подялбата на златото на Мат.
— Почакай и ще видиш.
Мат отпи от ейла. Беше разреден, точно както се беше опасявал Талманес. След това се обърна към масата и отброи още монети.
Времето течеше, около масата се трупаха още и още хора. Мат се постара да спечели няколко хвърляния — не искаше да събуди никакво подозрение, че загубите му са нагласени. Но малко по малко монетите в кесиите му се озоваваха в ръцете на мъжете, играещи срещу него. Скоро цялата кръчма затихна, всички се бяха струпали около масата им и чакаха реда си да заложат срещу Мат. Синове и приятели бяха изтичали да вземат бащи и братовчеди и да ги довлекат до „Куцият кон“ — така се наричаше ханът.
В един момент — селяните деляха поредната печалба, а Мат чакаше да му донесат нова халба — Талманес го дръпна настрана.
— Не ми харесва това, Мат — заговори тихо жилавият мъж. Потта отдавна бе набраздила пудрата по бръснатото му чело и той я забърса. Кожата му лъсна.
— Казах ти. — Мат удари глътка. — Знам какво правя.
Мъжете до тях се развикаха весело, когато един изгълта една след друга три халби. Въздухът миришеше на пот, кал и разлята по дървения под бира.
— Нямам предвид това — рече Талманес и хвърли поглед към викащите мъже. — Можеш да си пилееш монетите, щом искаш, стига да хвърляш по някоя пара за пиене и за мен. Не това ме притеснява.
Мат се намръщи.
— А какво?
— Нещо с тия хора не е наред, Мат. — Талманес говореше съвсем тихо. — Докато ти играеше, говорих с някои. Не ги интересува светът. Преродения Дракон, сеанчанците — изобщо не им пука за тях.
— И какво толкова? Прости хорица.
— Простите хорица би трябвало да се тревожат още повече — каза Талманес. — Заклещени са тука между трупащи се армии. Но тия само свиват рамене, като говоря, и пият. Сякаш са… сякаш са прекалено съсредоточени във веселбата си. Сякаш нищо друго няма значение.
— Значи са идеални — каза Мат.
— Скоро ще се стъмни. — Талманес погледна към прозореца. — Може би трябва да…
В този момент вратата на гостилницата се отвори с трясък и плещестият кмет нахлу, придружен от хората си — бяха оставили брадвите обаче. Не изглеждаха зарадвани, че намират половината село в кръчмата да играе на комар с Мат.
— Мат… — почна отново Талманес.
Мат вдигна ръка и го спря.
— Точно това чаках.
— Нима?
Мат отново се обърна към масата и се усмихна. Беше опразнил повечето си кесии, но имаше достатъчно за още няколко хвърляния — без да се брои онова отвън, разбира се. Взе заровете, отброи няколко златни корони и тълпата започна да хвърля своите залози на масата — повечето бяха монетите, спечелени от Мат.
Той хвърли и загуби, което предизвика възбудения рев на зяпачите. Барлдън изглеждаше готов да го изхвърли — наистина ставаше късно и заник-слънце едва ли беше далече, — но се поколеба, като видя как Мат извади нова шепа злато. Алчността гложди всеки мъж и стриктните „правила“ може да се позаобиколят, ако шансът мине покрай теб и ти намигне достатъчно съблазнително.
Мат хвърли отново и отново загуби. Нови ревове. Кметът скръсти ръце.
Мат бръкна в кесията си и намери вътре само въздух. Мъжете около него оклюмаха, но един все пак извика към тезгяха да донесат пиене, та „горкият млад лорд да забрави лошия си късмет“.
„Да бе, лош“ — помисли Мат и прикри усмивката си. Стана и вдигна ръце.
— Става късно — каза на хората в помещението.
— Много късно — намеси се Барлдън и мина напред през вмирисаните селяни. — Трябва да си ходите вече, чужденецо. И да не си и помислил, че ще накараш тия хора да ти върнат парите — спечелиха си ги честно.
— Как така ще ми ги връщат? — отвърна Мат завалено. — Те са си техни. Харнан! Деларн! — ревна в следващия миг. — Донесете сандъка!