Дан на Хрътките

Нимандър се върна при вратата към преддверието.

Десра и Кедевис бяха внесли Клип и тъкмо го слагаха на пода. Скинтик беше на стълбите, на няколко стъпала над купчината прогизнали постелки, и гледаше двете заети с Клип жени. Погледна Нимандър и каза:

— Нищо освен хлебарки и бълхи. Все пак не мисля, че е добре да използваме стаите — има някаква странна миризма горе, доста неприятна.

— И тази стая ще ни свърши работа — каза Нимандър и отиде да погледне Клип. — Някаква промяна?

Десра вдигна глава.

— Не. Същата лека треска, същото плитко дишане.

Аранта влезе, огледа се, отиде до нишата, вдигна подвижния тезгях и пристъпи вътре. Опита бравата на дъсчената врата и щом тя се отвори, изчезна в задната стаичка.

— Май ни се пишка — изсумтя Скинтик.

Нимандър потърка лицето си, раздвижи пръстите си, за да облекчи болката, след това, щом влезе и Ненанда, каза на всички:

— Със Скинтик ще тръгнем веднага. Останалите… може да се натъкнем на неприятност във всеки момент. Ако стане това, един от нас ще се опита да се върне тук…

— Ако се натъкнете на неприятност — обади се Аранта иззад вратата, — ще го разберем.

„О? Как?“

— Добре. Не би трябвало да се забавим.

Бяха донесли цялото си снаряжение и сега пред очите му първо Десра, а после всички останали започнаха да подготвят оръжията си, да навличат тънко изплетените ризници и металните ръкавици. Той гледаше как се приготвят за битка и мълчеше. Изпълни го някакво терзание. Всичко това не беше както трябва. Изобщо не беше както трябва. А нищо не можеше да направи.

Скинтик се провря покрай купчината постелки, дръпна го за ръката и го изведе навън.

— Всичко ще е наред с тях — каза му. — Притеснен съм за нас двамата.

— За нас? Защо?

Скинтик само се усмихна.

Минаха през портата и отново излязоха на главната улица. Въздухът беше застоял и душен от следобедната топлина, изнервящ. Смътното пеене сякаш ги приканваше към центъра на града. Спогледаха се. Скинтик сви рамене. Тръгнаха натам.

— Онази машина…

— Какво, Скинтик?

— Откъде мислиш, че е дошла? Изглежда все едно просто… се е появила, точно над една от сградите, след което е паднала, премазала е всичко и накрая — самата себе си. Помниш ли онези странни помпи под улица Дрет в град Малаз? Уидал ги откри в тунелите, които проучвахме. Взе ни на обикол…

— Помня, Скинтик.

— Напомня ми за онези машини — всички тези зъбци и лостове, как са свързани всички елементи, толкова хитроумно, гениално — не мога да си представя ума, който би могъл да измисли такива конструкции.

— За какво ми казваш всичко това, Скинтик?

— Просто се чудя дали това чудо не е свързано по някакъв начин с пристигането на Умиращия бог.

— Как да е свързано?

— Ами ако е било нещо като небесна цитадела? По-малка версия, явно. Ако Умиращия бог е бил вътре в нея? Някаква злополука го е свалила, местните са го измъкнали. Ами ако тази машина е била нещо като трон?

Нимандър се замисли. Интересна идея. Андарист веднъж бе обяснил, че небесните цитадели — като тази, която си бе присвоил Аномандър Рейк — не са творения на магия, че всъщност летящите крепости се поддържали високо в небесата с помощта на тайнствени технологични манипулации.