Скритият пожар

Дойдох на себе си в болницата, лекарят все повтаряше, че съм оцелял по някакво чудо. Ванеса седеше до мен, държеше ръката ми и се усмихваше сладко. Мислех, че полудявам. Но когато лекарят ни остави насаме, тя каза: „Обясних на полицаите, че са ни нападнали, за да ни оберат. Ако се опиташ да кажеш нещо различно, ще решат, че си полудял“.

Нали разбираш, искала е да умра, за да постигне своето. Но аз не умрях — само избягах. След като се възстанових, продадох всичко и напуснах града. Учих една година металургия в Канада, после се върнах и се установих в Устър. Градът ми се стори приятен, пък и никой от дотогавашните ми познати нямаше близки тук. Никога не завързах сериозна връзка с друга жена. Ванеса унищожи завинаги желанието ми за такива неща. Трудно е да се влюбиш, ако последната жена, която си обичал, се е опитала да те убие.

И все пак аз успях да си осигуря прилично съществуване. А после узнах за теб. От мига, в който научих за съществуването ти, винаги съм следил дискретно развитието ти. Следях с гордост кариерата ти. Знам, че не мога да претендирам за никакви заслуги, и въпреки това се гордея, че си такъв, какъвто си. Искаше ми се да се задомиш, но за това не е късно и сега. Научих, че си близък с криминалистката, с която работиш, Карол Джордан. Ако тя е жената за теб, не я оставяй да си отиде.

И така, казах всичко, което исках да кажа. Не съм престанал да съжалявам, че така и не можах да бъда твой баща. Надявам се, че сега поне ме разбираш, дори да не си склонен да ми простиш. Надявам се освен това, че ще харчиш с удоволствие парите, които ти завещавам. Желая ти късмет през целия ти живот, синко.

Настана мълчание. Разбира се, последната дума нанесе големия удар.

Тони смъкна слушалките от ушите си и прехапа долната си устна. Огромната тежест на скръбта го притискаше така, че чувстваше болки в гърлото и гърдите си. Не знаеше кое е по-лошо — това, което бе научил току-що, или съзнанието, че не се съмнява в истинността на разказа. Повечето хора биха изпаднали в неистова ярост, ако някой им разкажеше подобно нещо за майките им. През ум не би им минало да повярват на чутото. Първата им реакция би била да определят такъв разказ като злонамерена измислица. Защото повечето хора нямаха майки като Ванеса.

Откакто се помнеше, Тони се бе чувствал като човека, описван от Даян Патрик. Човекът с лоша наследственост. Човекът, съзнаващ, че носи семето на злото в себе си. Една от причините да избере тази професия бе твърдото му убеждение, че много лесно би могъл да стане като някой от онези хора, които първо се опитваше да залови, а заловеше ли ги, се стараеше да им помогне. Способността му за съпреживяване все трябваше да се корени в нещо и той винаги бе мислил, че тя се корени в собствения му потенциал да тръгне по тъмните пътища.