Шестимата месии
- Автор: Frost Mark
- Серия: arthur conan doyle #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Шестимата месии». Краткое содержание книги:
Но дори и не подозира колко сериозно греши. Защото го очакват шестима непознати, които се нуждаят от него. Само той може да им помогне в разкриването на зловещата загадка, която ги е събрала.
За да спечелят — или загубят — живота си и света!
Преподобният Дей се обърна към залата, изкуцука до предната част на ложата и закрещя към публиката, привличайки всички погледи към себе си. Лицето му бе изкривено:
— Идва! Идва! Това е знакът! Започва се, деца мои! Моментът настъпи!
През тълпата белоблузи премина вълна на ужас. Разнесоха се писъци, стонове и хленч. Викаха както жени, така и мъже. С ужас, благочестивост и мъка.
— Дойде време за светото дело! Моментът на избавлението!
Белоблузите наскачаха залитайки от седалките си и започнаха да се тъпчат един друг, отчаяно устремени към някакво място, където трябваше да свършат неизвестна задача.
— Извинете!
— Всички по местата си! Всички и веднага! Всеки момент очакваме…
— Извинете!
Бендиго Раймър стоеше, настръхнал като петел в центъра на сцената и заплашително размахваше меча си към ложата.
Настана мъртвешка тишина. Преподобният Дей гледаше артиста и не можеше да повярва на очите си.
— Ама наистина, сър! Ние се опитваме да дадем представление тук! И то добро, след като аз го казвам! Уверен съм, че за каквото и да става дума, то е много важно! Но не чак толкова, че да не мога да помоля то да изчака, докато свършим!
Никой не смееше да поеме дъх. Бендиго стоеше, изпъчил гърди, и явно нямаше намерение да отстъпва.
Преподобният Дей се изсмя. Започна леко, дори тихо, но постепенно смехът му се засилваше, ставаше все по-невъздържан и накрая отекна от стените на залата. Публиката се смееше заедно с него. Смехът ставаше все по-гръмък и по-гръмък, вълните му заливаха сцената и самоувереността на Бендиго рухна. Той неуверено отстъпи две крачки и от гримираното му лице започнаха да капят едри капки пот. Мечът му се отпусна, той отчаяно се огледа за подкрепа, но другите актьори на сцената инстинктивно се отдръпнаха от него, усещайки безпогрешните признаци на задаваща се театрална катастрофа.
Смехът рязко секна. В настъпилата тишина преподобният Дей се наведе през парапета на ложата и се усмихна на Бендиго Раймър.
— С теб е свършено!
Той направи рязък жест с ръка и завесата се спусна, изолирайки Бендиго в предната част на сцената. Най-сетне усетил страх, Раймър отстъпи заднишком и затърси с ръце мястото, където двете крила се събираха.
Преподобният сви ръце в юмруци и ги завъртя във въздуха. Закопчалките на тирантите на Бендиго звучно щракнаха и панталоните му се свлякоха до глезените. Чул само звука, без да осъзнава какво се е случило, Бендиго автоматично направи още една крачка назад и се стовари на пода.
Зад завесата актьори и сценични работници панически се разпръскваха, напускайки театъра кой накъдето свари. Парализирана от страх, Айлин за миг остана сама, продължавайки да наблюдава от лявата страна на завесата.
Бендиго Раймър с мъка се изправи на колене. Погледът в очите му беше пълен с недоумение като на обидено дете — той представляваше олицетворение на абсолютното смайване. Залата отново се заля в пристъп на смях: остър, безтелесен, лишен от радост оглушителен смях, който нито затихваше, нито спираше.
Преподобният Дей се подпря на парапета на ложата и замахна като диригент на оркестър: копчетата на ризата на Бендиго се откъснаха и се търколиха по сцената. Връзките на корсета му се впиха навътре и свиха корема му, така че фигурата му заприлича на пясъчен часовник. Тя чу как въздухът със свистене излетя от дробовете на Раймър. Перуката му се завъртя върху главата и къдрите на абсурдната му прическа в стил „смелия принц“ паднаха в очите му. Той залази слепешката по пода, после като че ли постепенно загуби ориентация. Накрая неочаквано се изправи, сякаш вдигнат от дузина невидими ръце.
Тя погледна покрай него и видя как преподобният Дей извива пръсти във въздуха, сякаш дърпа конците на марионетка. Бендиго затанцува с нелепо отпуснати ръце, спънат в падналите си панталони.
И в този миг Айлин си спомни откъде познава А. Глориъс Дей.
Името му беше Аликзандър Спаркс и тя го бе виждала да опитва същото невероятно кошмарно обладаване на душата на един човек преди десет години — човекът бе дребен, но симпатичен лондонски крадец на име Бари. Сцената се бе разиграла в трапезарията на имение на йоркширския бряг. С помощта на още шестима други побъркани аристократи Спаркс бе предприел заговор, насочен срещу кралското семейство, а тя съвсем случайно бе попаднала в периферията на необятната мрежа, но в крайна сметка се бе озовала в самия й център, сражавайки се срещу Седмината на страната на брата на Спаркс — агент на служба на кралица Виктория — и един млад доктор, комуто бе съдено да стане известен писател. Айлин бе отпътувала за Америка веднага след изживяното и повече нито бе чула, нито видяла никого от двамата.