Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Ялкара вдигна нагоре ризата и докосна с белязаните си ръце корема на Мейгрейт, която се успокои и започна да се унася, но я сепна викът на нейната баба:
— Чудо! — Ялкара трепереше от вълнение. — Случи се чудо.
— Какво? — сънено изфъфли Мейгрейт.
— Това е прощалният му дар. Рулке ти е направил бебе.
— Невъзможно! Аз съм ялова, Фейеламор ми го каза.
— И ти повярва? Разбира се, че ще ти каже това. Живяла е в смъртен страх от трикръвните. Няма съмнение. Но ние знаем всичко за зачеването.
— И от Рулке чух същото.
Мейгрейт се засмя за пръв път след смъртта му. Ялкара събра сънародниците си.
— Настъпи най-прекрасният ден за нас от хиляда години.
— Ето че си върнах надеждата! — провикна се един от престарелите им мъдреци. — Взирам се в бъдещето и знам, че това ще е първият човек от нова раса. Измирайки, ние ще се преродим, защото новата раса ще има далеч по-добър шанс от нас да се съхрани.
— Моят замисъл потръгна по свой път — рече си Ялкара, — и то съвсем неочакван. Уви, няма да видя как ще продължи.
— Какво говориш?! — изуми се Мейгрейт, която имаше остър слух. — Такъв ли е бил твоят план?
— Не както си го представяш, внучке — невъзмутимо отвърна Ялкара. — Но аз знаех, за разлика от Рулке, че ние — кароните, вече не сме жизнеспособни. Стотина от нас не стигаха, за да съхраним своята раса. Единственият ни шанс беше в смесването с другите народи.
— Значи ще останете? Мейгрейт се вкопчи в ръцете й.
— Не, детето ми. Нашето време свърши. Вече решихме да тръгнем.
— Но…
— Мейгрейт, пред гибелта на цяла човешка раса всички други трагедии бледнеят. Открай време бях предопределена да водя народа си. Как да ги изоставя сега? Нямаме нужда от нищо друго, щом знаем, че ти ще пренесеш нашето семе в бъдещето и ще дадеш началото на нов вид хора.
— Дори пустотата ще е по-добра за мен от живота тук без вас.
— Ти си трикръвна! Всеки от Трите свята е твой дом, всяка човешка култура ти е близка.
— Или пък никоя! — нерадостно възрази Мейгрейт. — Така ме отгледа Фейеламор.
— Не бихме те изоставили, за да споделиш участта ни накрая — замисли се Ялкара. — А и този свят като че е обречен. Ще се опитаме да те прехвърлим обратно на Сантенар. Имаш ли там приятели, които да те подкрепят? Следващите месеци ще бъдат трудни за тебе.
Мейгрейт си представяше онези, които останаха на Сантенар.
— Каран, ако още е жива — по-добра приятелка не бих могла и да желая.
— Прекрасно! Други има ли?
— Малиен, Талия, Лиан… — Чак сега Мейгрейт осъзна с колко хора се е сприятелила. — Разбира се, и скъпият Шанд, който е всичко за мен.
— Шанд? — сви вежди Ялкара.
— Моят дядо! Гилиас!
Все едно стовари мълния върху Ялкара. — Гилиас е жив и те е намерил?
— Жив и здрав, още копнее за тебе. Няма ли и ти да дойдеш с мен на Сантенар?
Ялкара се свлече на пода.
— Гилиас… Как го обичам и до днес…
Жална гълчава я изтръгна от унеса. Кароните я гледаха отчаяни в страха си, че ги изоставя. Всички до един бяха по-стари от нея. Ялкара се взираше ту в тях, ту в Мейгрейт. Накрая обгърна с ръка раменете на внучката си и я отведе встрани.
— Виж моите сънародници — каза й тихо. — Откакто излязохме от пустотата, споделяме една съдба. Сега сме седемдесет — последните карони във вселената. Измираме. Вече не издържаме. Дадохме обет да се върнем заедно в пустотата. Те се нуждаят от мен и аз от тях.
— Но Гилиас…
— Толкова искам да го видя отново! Да, бих тръгнала с тебе, но не мога. Късно е. Твърде късно. Миналото няма да се върне. Немислимо е да крея на Сантенар и да знам, че другите от моята раса ги няма. Дори заради Гилиас не бих се примирила да съм последната. Ще отида с тях в пустотата.
Мейгрейт сгуши глава в раменете си.
— Права си, бабо. Свикнала съм да се грижа за себе си. Горкият Шанд! Как ще му кажа?…
— Кажи му истината и той ще разбере. Нашият живот е към края си. Но нека първо измислим как да те върнем там.
Кароните се въодушевиха от новото начинание. Заеха се да извлекат каквото могат от повредената машина, за да създадат устройство, с което да отворят пак Пътя. Задачата беше тежка и усилията им се проточиха. Мина повече от половин година, преди последното им творение да бъде готово. То беше съвсем просто — разширяваща се към края метална тръба, подобна на ловджийски рог, но изработена безупречно.
Накараха Мейгрейт да застане върху плоча от полиран бронз, вградена в пода. Кароните я прегърнаха един след друг. Последна при нея дойде Ялкара и ороси със сълзи натежалия й корем.
— Трябва да си подготвена за всичко. Може и да не попаднеш точно където искаш, а и преходът да е болезнен. Ще се появиш на Сантенар гола.