![Кодекс 632 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/8/8/0/kodeks-632-bg-download.jpg)
Кодекс 632 [bg]
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608097
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кодекс 632 [bg]». Краткое содержание книги:
— Трябват ми пари — каза накрая Томаш, нарушавайки тишината.
Молиарти отпи глътка сок.
— Колко?
— Много.
— Кога?
— Сега. Дъщеря ми има много, много сериозен проблем. Налага се да я оперират спешно в чужбина. Трябват ми пари.
Молиарти въздъхна.
— Както знаете, дължим ви половин милион долара, но има едно условие.
— Знам.
— Готов ли сте да подпишете договора за поверителност?
Томаш впери поглед в Молиарти, бесен и примирен едновременно.
— Каква алтернатива имам?
Американецът сви рамене.
— Вие си знаете.
— Дайте ми този договор, по дяволите. Искам да приключим с този цирк.
Молиарти се наведе и взе малката чанта, подпряна на стола до него. Сложи я на масата и я отвори, показвайки някакъв документ.
— Когато ми се обадихте, предположих, че ще искате да подпишете — отбеляза американецът. — Това е договорът.
— Прочетете ми го.
Текстът беше написан на английски и Молиарти го прочете на глас. Това беше договор между Томаш Нороня и Американ Хистъри Фаундейшън, в който фондацията се задължаваше да му изплати петстотин хиляди долара срещу обещанието да запази в тайна резултатите от изследванията, които ученият е осъществил по поръчка на институцията. Документът беше толкова изчерпателен, че дори посочваше различните форми на публикации. Забраняваше се оповестяването на откритията в статии, интервюта и пресконференции, както и огласяването на факта, че са били проведени такива изследвания по инициатива на институцията. Договорът предвиждаше и наказателна клауза: в случай че наруши някое от условията, ученият се задължаваше да изплати на фондацията обезщетение, което двукратно превишаваше размера на полученото възнаграждение. Документът беше изключително прецизен.
— Къде да подпиша?
— Ето тук — посочи Молиарти към празното място.
Американецът му услужи с писалката си и Томаш се подписа върху двете копия, едно за фондацията и едно за него. Върна писалката и прибра своя екземпляр от договора в чантата.
— Остава чекът.
Молиарти извади чековата си книжка от портфейла и започна да го попълва.
— Половин милиона долара! Ставате богат! — усмихна се той. — Ще можете да се погрижите за дъщеря си, да спечелите отново жена си…
Томаш го погледна изненадан.
— Жена ми?
— Да, ще можете да си я върнете, нали?
— Откъде знаете, че съм се разделил с жена си?
Молиарти спря да пише и го изгледа притеснено.
— Вие ми го казахте.
— Не, не съм ви разказвал за това. — Гласът му стана агресивен. — Откъде знаете?
— Някой трябва да ми е казал…
— Кой?
— Не… не си спомням. Но какво значение има това? Защо се ядосвате толкова…
— Не се правете на глупак, Нелсън. Как разбрахте, че съм се разделил с жена си?
— Ами… подочух.
— Лъжете. Но аз няма да си тръгна оттук, докато не ми обясните всичко. Откъде разбрахте, че съм се разделил е жена си?
— О, не мога да си спомня. Това няма значение.
— Шпионирате ли ме?
— По дяволите! Шпионирам е силна дума! Да кажем, че сме били информирани.
— Как?
— Няма значение.
— Как? — почти извика Томаш.
Хората наоколо обърнаха лица, привлечени от агресивния спор. Молиарти кимна на Томаш да се успокои.
— Том, не се горещете.
— Не се горещя, по дяволите! Няма да си тръгна, докато не науча.
Американецът въздъхна. Томаш всеки момент щеше да избухне и не виждаше как би могъл да го успокои. Имаше само един изход.
— Okay, okay. Ще ви разкажа всичко, но преди това трябва да ми обещаете нещо, съгласен ли сте?
— Какво трябва да обещая?
— Че няма да се сърдите, като ви кажа истината. Okay?
— Зависи.
— Не. Ще ви разкажа всичко само ако обещаете да не се нервирате излишно. Разбрахме ли се?
— Добре.
— Няма да се палите, нали?
— Няма.
— Нито ще разгласите, че аз съм ви казал?
— Няма.
— Обещавате ли?
— Да. Казвайте.
Молиарти отново въздъхна. Докато отпиваше от портокаловия сок, се появи сервитьорът със зеления чай. Остави на масата каничката и порцеланова чаша, в която наля от светлата уханна течност.
— Дин Гу Да Фан — изрече той, преди да изчезне.
Томаш отпи глътка от чая, който имаше лек фруктов вкус.
— Тази операция беше много важна за нас — подхвана Молиарти. — Изследването на професор Тошкано, първоначално ориентирано към откриването на Бразилия преди Колумб, се натъкна на непознат документ.