Смърт в сенките [bg]

— Съжалявам, но не е на работа. Мога ли да му предам някакво съобщение?

Притеснена, Керълайн се опита да обясни набързо на следователя за какво става дума, съзнавайки, че апаратът ще изгълта монетите всеки момент.

— Доктор Камерън е попаднала на следа и се опасява, че може да се озове в опасна ситуация. Убедена е, че убиецът е още на свобода. Помоли ме да потърся главен инспектор Галоуей, ако не се върне до един час — тя говореше припряно и съзнаваше, че не се изразява ясно. — Струва ми се, че има нужда от помощ.

— Помощ за какво? — следователят явно не разбираше.

— Мисли, че знае къде се е скрил убиецът със следващата си жертва. Никой не пожела да я изслуша, затова тя тръгна сама по следите му.

— Вижте какво, госпожице, имам чувството, че е станало недоразумение. Доколкото ми е известно, убиецът на Дрю Шанд е арестуван. Откъде се обаждате.

— Намирам се до Леърг. На брега на Лох Шин.

— Леърг ли? Опасявам се, че сте малко извън нашия участък — гласът му прозвуча развеселено. Беше ясно, че я има за откачена. — Защо не се обадите в местната полиция?

— Чакайте, не затваряйте! — извика Керълайн. — Знам, че звучи налудничаво, но аз не съм някоя откачалка. Фиона Камерън е в опасност. Имам нужда от помощ.

— Обадете се на полицията в Леърг. Те могат да ви помогнат. Другото, което мога да ви предложа, е да оставите съобщение за главен инспектор Галоуей.

— Ще се свържете ли веднага с него? — попита тя.

— Ще направя всичко възможно да получи съобщението веднага.

— Добре тогава. Предайте му, че Фиона е тръгнала към къщата на Кит Мартин, която е близо до Алт а’Клаон, някъде по бреговете на Лох Шин — тя издиктува по букви името на речното ждрело. — Пратила му е факс, не разбирам защо не го е получил. Моля ви, предайте му, че тя се нуждае спешно от помощ. — В този момент се включи записан глас, който я уведоми, че й остават десет секунди. — Изключително е важно — подчерта тя и линията прекъсна.

Тя тръшна слушалката и извика:

— Майната му! Всичко оплесках!

Блъсна стъклото с разперена длан. Пропадна единственият й шанс да се свърже с полицията в Единбърг, а с всяка изминала минута се увеличаваше опасността за живота на Фиона.

Имаше ужасното чувство, че в местната полиция ще й обърнат още по-малко внимание. Но нямаше какво друго да направи. Тъй или иначе трябваше да се върне в Леърг, ако искаше да проведе още телефонни разговори.

Докато продължаваше да ругае некадърността си, Керълайн тръгна към колата. Непрестанно се молеше Фиона да е още жива.

— И да е, няма да е благодарение на теб, глупачко! — заключи тя, направи обратен завой и потегли към града.