Измамникът
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентин Вълков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Измамникът». Краткое содержание книги:
Той използваше рупор, за да стига гласът му до всеки, намиращ се на площада. Речта му бе прекъсната от един мъж, който не се нуждаеше от рупор. Дълбокият бас дойде от другия крайна площада, но той заглуши словата на политика.
— Джонсън — изрева Уолтър Дрейк, — ние не те искаме тук. Защо не се върнеш там, откъдето си дошъл и не отведеш със себе си своите момчета?
Над площада настъпи тишина. Хората от тълпата бяха така слисани, сякаш небето над тях щеше да се продъни. Никой никога не бе прекъсвал Маркус Джонсън преди това. Небето не се продъни. Без да каже и дума, Джонсън остави мегафона и скочи обратно в колата. Нареди нещо на шофьора, който потегли, следван от втора кола с намиращите се в нея помагачи.
— Кой е този? — попита Маккрийди келнера.
— Преподобният Дрейк, сър — каза келнерът. Изглеждаше обхванат от страх, съвсем изплашен. Маккрийди се замисли. Чувал бе подобен глас някъде и се помъчи да си спомни. След това се сети; по време на военната повинност преди тридесет години в лагера Кетърик в Йоркшир. На парадния плац. Той се върна в своята стая и се обади до Маями.
Преподобният Дрейк понесе с мълчание побоя, който му нанесоха. Четирима души го причакаха, когато си тръгна вечерта от своята църква към дома. Удряха го с бейзболни бухалки и с ритници. Удряха здраво, шибайки с дървените тояги свлеклия се на земята мъж. Оставиха го там, когато свършиха. Можеше да е мъртъв. Това не ги интересуваше. Но той все още бе жив.
След половин час дойде в съзнание и се довлече до най-близката къща. Изплашеното семейство повика доктор Карактакус Джоунс, който отведе с ръчна количка свещеника до своята клиника и прекара остатъка от нощта, слагайки мехлеми и превръзки по тялото му.
Вечерта имаше обаждане за Дезмънд Ханна. Той трябваше да излезе от хотела и да отиде до губернаторската резиденция. Обаждаше се доктор Уест от Насау.
— Виж, знам, че се налага да бъдат консервирани — каза съдебният патолог. — Но този е корав като кокал.
— Това е най-доброто, което са могли да направят тукашните хора — каза Ханна.
— Аз също ще се постарая — каза докторът, — но ще ми отнеме двадесет и четири часа, докато трупът се размрази.
— Трябва да свършиш колкото се може по-скоро — помоли Ханна. — Нуждая се от оня проклет куршум.
4.
Групов началник Ханна реши да разговаря първо с мистър Хорацио Ливингстън. Той му се обади в дома му в Шантитаун малко след изгрев слънце и политикът вдигна телефонната слушалка след няколко минути. Да, той щеше да приеме с удоволствие представителя на Скотланд Ярд до един час.
Оскар потегли с ягуара с детектив Паркър до себе си. Ханна се намираше на задната седалка заедно с Дилън от Форин офис. Пътят им не мина през центъра на Порт Плейсанс, тъй като Шантитаун се намира край брега, отдалечен на три мили от същата страна на столицата като губернаторската резиденция.
— Някакъв напредък във вашето разследване, мистър Ханна или това е въпрос на неспециалист, на който не бива да отговаряте? — попита Дилън любезно.
Ханна не обичаше да обсъжда състоянието, в което се намира разследването, с друг освен със своите колеги. Все пак този Дилън беше от Форин офис.
— Губернаторът е бил убит от един-единствен попаднал в сърцето куршум, който е бил изстрелян от голямокалибрен револвер — каза той. — Изглежда са били изстреляни два куршума. Единият не улучил и ударил стената зад него. Открихме това, което бе останало от него и го изпратихме в Лондон.
— Силно деформиран? — попита Дилън.
— Боя се, че е така. Другият куршум изглежда е останал в тялото. Ще знам повече, когато получа резултатите от аутопсията от Насау тази вечер.
— А убиецът?
— Изглежда е влязъл през вратата на градинската стена, тъй като катинарът й бе разбит. Стрелял е от около десет фута разстояние, след което е избягал. Както изглежда.
— Както изглежда?
Ханна обясни своята идея, че разбитият катинар може да представлява уловка, за да се отвлече вниманието на евентуален убиец, дошъл от самата къща. Дилън бе възхитен.
— Никога не би ми минало през ума — каза той.
Колата навлезе в Шантитаун. Както самото име говореше, отрупаните една до друга къщи в петхилядния град бяха дървени. Покривите им бяха покрити с гофрирана ламарина.