Лиценз за убиване
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лиценз за убиване». Краткое содержание книги:
Око за око, зъб за зъб.
Големите успехи в шпионския бранш печелят на агент Мич Рап много врагове. Смъртта му желаят не само чуждестранни групировки, но и висши държавни служители, които Мич неведнъж е спасявал в критични ситуации. За неудобния агент е обявена награда от 20 милиона долара.
Решили, че е време да го елиминират, силните на деня задействат своята смъртоносна машина и за пръв път безцеремонният Рап се превръща от преследвач в преследван.
„Лиценз за убиване“ катапултира читателя директно на огневата линия — тук минираните полета са скритата информация, интригите по коридорите на властта и тайните на ЦРУ.
— И те как са реагирали? — попита Рап и се включи в движението.
— Не много добре. Някои от тях са служили в пустинята и имат другари, загинали от саудитски атентатори-самоубийци. За тях ти си приятелят, а Рашид — врагът. Хайсби сподели, че бил изправен буквално пред бунт в собствените си редици.
— Тогава съгласил ли се е да играе по свирката на Рашид?
— Да, бил е малко притеснен как това ще се отрази на професионалната му репутация. В нашия бранш не се гледа добре на развалянето на договори.
— Предложи ли да му платиш? — Имаше предвид парите, които бяха намерили в къщата на Абел.
— Сто хиляди евро. Освен това му обещах да се погрижа американското правителство да му възложи няколко поръчки. Оставям на теб да ходатайстваш пред Айрини.
Рап кимна.
— Няма проблем. Ще го уредя. Какъв е планът?
— Довечера Рашид ще вечеря с кмета в къщата, в седем часа. Хайсби каза, че снощи си е легнал в девет часа и не очаквал и довечера да седи до късно. — Коулман разгърна лист хартия. — Даде ми разположението на помещенията в сградата и ми показа къде спи той. Дори предложи да ми даде униформа.
— Много добре. — Рап впери поглед пред себе си. — Ще вляза сам веднага щом кметът си тръгне.
81.
Седяха и чакаха. Видяха как кметът пристигна. Всъщност предположиха, че е той. Кой друг би пътувал с ескорт от коли на местната полиция? Кортежът спря пред главния портал малко преди седем вечерта, тъкмо когато слънцето залязваше и постепенно се спускаше мрак. Температурите паднаха рязко. Те знаеха, че вътре няма да свършат скоро, затова си взеха нещо за ядене и обмислиха плана още веднъж. Екипировката беше проверена. Хакет беше отишъл до летището, за да подготви самолета за спешно излитане, ако се наложи.
Кметът си тръгна в девет и нещо. Събудиха Таиб от наркотичния му сън. Вече го бяха преоблекли в чисти дрехи и нов костюм. Оставиха лентата на очите му и го преместиха отзад в микробуса при Стробъл. Рап беше обръснал брадата си и беше подстригал косата си късо, по армейски. Беше със син комбинезон и с барета на главата. Също като Хайсби и неговите хора. Коулман и Стробъл също бяха униформени. Рап се обърна назад и погледна към Таиб. Микробусът си проправяше път по тесните улички. Саудитецът не изглеждаше много зле. Повечето от раните му бяха скрити от дрехите. Освен раздробения десен лакът и увреждането на нерва на дясното стъпало, Рап беше срязал всичките сухожилия на лявата му китка и така беше направил ръката му безполезна. Единственият му здрав крайник беше левият крак. Хората реагираха различно на опиатите, а този беше доста едър. Ако се отърсеше прекалено скоро, Мич не искаше да му се налага да се бори с него.
Коулман спря, преди да стигнат до пътя, водещ към имението на хълма. Извади мобилния си телефон и се обади на Хайсби. Британецът вдигна веднага и той слуша петнайсет секунди, преди да отговори:
— Веднага идваме. — После затвори и се обърна към Рап: — В момента се моли.
— Добре. Да вървим.
Бяха повторили неколкократно плана. В имението имаше малка джамия, която се намираше по-близо до портала, отколкото до вилата. Рашид ходеше непрекъснато заобиколен от трима до шестима от личните си телохранители. Рап се надяваше всичките да са с него. Така щеше да е значително по-лесно.
— А телохранителите?
— Трима от тях са застанали пред джамията. Другите трима не знае къде са.
Рап се навъси. Обърна се назад и погледна към Стробъл. Не беше необходимо да го изрича: задачата на Стробъл беше останалите трима бодигардове да не се появят внезапно отнякъде. Той кимна.
Уикър вече беше на място. Той се беше изкачил по стените и се беше промъкнал на покрива на най-високата постройка в имението. От позицията си контролираше и покриваше целия вътрешен двор между главния портал и триетажната вила.
Микробусът продължи нагоре по стръмното и двигателят заръмжа сърдито. Изведнъж пред фаровете сякаш изскочиха Хайсби и един от хората му, застанали пред портата. Коулман спря и изключи двигателя. Всички слязоха, включително и Таиб, който буквално трябваше да бъде носен на ръце. Стробъл го хвана под едната мишница, а Коулман под другата. Рап мина покрай Хайсби и неговия човек.
Тримата заедно с Таиб влязоха през портала и завиха по пътеката вляво. Горе, във високата част на двора, Рап забеляза трима мъже в костюми. И тримата пушеха.
Той се насочи направо натам, спря се на около три метра от тях и с най-добрия си британски акцент каза:
— Тоя току-що дойде при портала и поиска да види принц Мухамад. Казва се Науаф Таиб.