На север
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «На север». Краткое содержание книги:
— Защо? — попита Тед.
— Това е икономически развиващ се район.
— Защо точно този район?
Виетнамецът се замисли за миг.
— Спомням си красивите зелени хълмове и долината, когато пристигнах тук преди сраженията… мнозина виетнамци напускат крайбрежието, където е пренаселено. Както казвате вие, тук е новата граница.
— Наистина е граница — потвърди Тед. — Чак до индианците.
— Екскурзовод ли сте? — попита Сюзан виетнамеца.
— Преподавам английски в гимназията. Сега е Тет, затова дойдох тук да видя дали не мога да услужа на туристите. Само за ветерани — прибави господин Трам.
Погледнах го. Стори ми се симпатичен и ако бе от министерството на държавната сигурност, сигурно работеше там само почасово. Във всеки случай аз го бях открил, а не обратното, така че нямаше нищо общо с мен. Може да се познаваше с господин Лок.
— А вие какво работите? — попита ме господин Трам.
— Пенсионер съм.
— Е, вие в Америка се пенсионирате млади.
— Той е по-стар, отколкото изглежда — отбеляза Сюзан.
Господин Трам и Тед се подсмихнаха. Тед ни погледна и реши, че спим заедно.
Побъбрихме си, поръчахме по още една бира и всички се изредихме през клозета.
Господин Трам не беше първият северновиетнамски войник, когото срещах тук, обаче бе първият, с когото пиех бира, и любопитството ми беше възбудено.
— Какво мислиш за всички тия американци, дето се завръщат тук? — попитах го.
— Мисля, че това е хубаво — без колебание отвърна той.
Не обичам да говоря за политика, но в този случай направих изключение.
— Смяташ ли, че онова, за което се сражавахте, си е струвало толкова много смърт и страдания?
Виетнамецът отново не се поколеба.
— Аз се сражавах за обединението на страната си.
— Добре. Страната е обединена. Защо Ханой се отнася толкова зле с Юга? Особено с ветераните от южновиетнамската армия.
Някой ме срита под масата и не беше нито господин Трам, нито Тед.
Господин Трам се замисли.
— След победата бяха допуснати много грешки. Властите го признават. Сега е време да мислим за бъдещето.
— Имаш ли приятели, които са служили в южновиетнамската армия?
— Не, нямам. За моето поколение е трудно да забрави. Когато се срещаме на улицата, в рейса или в кафето, ние си спомняме за страданията и смъртта, които сме си причинявали едни на други. Поглеждаме се с омраза и се извръщаме настрани. Ужасно е, но мисля, че новото поколение го е преодоляло.
Върнахме се към бирите си. Странно нещо, бившият капитан Трам беше готов да пие бира с двама американци, които се бяха опитвали да го убият недалеч от тук, обаче не щеше да каже здрасти на бивш южновиетнамски войник. Тази вражда между Севера и, Юга, между победителите и победените продължаваше и бе нещо адски сложно, не толкова свързано с войната, струва ми се, колкото със случилото се след нея. Войната е проста, сложен е мирът.
— Рейсът тръгва след половин час — каза Тед. — Сигурно няма да имате нищо против да дойдете с нас.
— Имаме кола с шофьор — отвърнах аз. — Можете вие да дойдете с нас.
— О, така ли? Добре. — Той погледна екскурзовода си. — Става ли?
— Разбира се.
Тед настоя да плати бирата и излязохме от оживеното кафене.
Заварихме господин Лок там, където го бяхме оставили, и той каза нещо на Сюзан. Тя му отговори на виетнамски. Това порази Тед.
— Ей, ти да не знаеш туземски? Искам да кажа, виетнамски?
— Малко.
— Господи, кой учи виетнамски, по дяволите?
Тримата със Сюзан и господин Трам се натикахме на задната седалка на тойотата, здравенякът Тед седна отпред и потеглихме. Поехме на изток по шосе 9 и господин Трам започна обясненията си.
— Ако погледнете надясно, ще видите останките от старата крепост на френския Чуждестранен легион.
Всички погледнахме. Сюзан и Тед направиха снимки. Господин Трам продължи:
— Народната армия превзе крепостта преди пристигането на… — Той ме погледна и се подсмихна. — Преди пристигането на господин Пол със стотици хеликоптери.
Това наистина беше малко странно. Искам да кажа, седях си аз гъз до гъз с тоя жълт, когото щях да очистя на мига, ако го бях видял навремето. Или пък той щеше да ме убие. Сега ми бе екскурзовод и ми обясняваше кога съм извършил тук въздушен десант.