Страхът на мъдреца (Част I)
- Автор: Ротфусс Патрик
- Серия: Хрониките на Кралеубиеца #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-717-6
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Страхът на мъдреца (Част I)». Краткое содержание книги:
Накрая магистърът въздъхна със задоволство и бутна напред чинията си.
— Нека ти разкажа една малка история — подхвана той. — История, която бих нарекъл „Невежият Едема“.
При тези думи вдигнах поглед, като продължавах да дъвча рибата, с която беше пълна устата ми. Постарах се изражението ми да остане внимателно и сдържано.
Той повдигна вежди, сякаш очакваше да види дали имам да кажа нещо.
Когато не го направих, продължи:
— Някога имало един учен арканист. Той знаел всичко за симпатията, сигалдрията и алхимията. В главата си имал подредени десетки имена. Говорел осем езика и имал образцов почерк. Единственото, което му пречело да стане магистър, било неумението да избира подходящия момент и донякъде липсата на обществено благоприличие. — Дал отпи от виното си. — И така, известно време нашият човек гонил вятъра, като се надявал, че ще намери късмета си някъде по широкия свят. И докато пътувал към Тиню, стигнал до езеро, което трябвало да прекоси. — Той се усмихна широко. — За негов късмет един лодкар от рода Едема му предложил да го прекара от другата страна. Когато разбрал, че пътуването ще отнеме няколко часа, арканистът се опитал да завърже разговор.
„Какво мислите — попитал той лодкаря — за теорията на Текам за енергията като първична субстанция вместо като свойство на материала?“
Лодкарят отвърнал, че никога не бил мислил върху това. А и нямал намерение да го прави.
„Несъмнено образованието ви е включвало «Богоявление» на Текам?“, попитал арканистът.
„Никога не съм имал онова, което вие наричате образование, почитаеми — отвърнал лодкарят. — И не бих познал този ваш Текам дори и ако дойде да продава игли на жена ми.“
Изпълнен с любопитство, арканистът му задал още въпроси и мъжът от Едема признал, че и хабер си няма кой е Фелтеми Рейс, нито пък знае какво представлява механизмът със зъбни колела. Арканистът продължил да задава въпроси още цял час, в началото от любопитство, а после с все по-нарастващ ужас. Чашата преляла, когато открил, че лодкарят дори не може да чете и да пише.
„Господине — казал изуменият арканист, — всеки е длъжен да се самообразова. Един човек без образование не се различава особено от животното.“
Дал се ухили.
— Е, както можеш да се досетиш, след това разговорът не продължил много дълго. През следващия час те плавали в напрегнато мълчание, но точно когато се появил отсрещният бряг, се извила буря. Вълните залюлели малката лодка, а дъските й започнали да скърцат и да стенат. Мъжът от Едема погледнал облаците и казал: „След пет минути ще стане зле, после ще се влоши още повече, преди небето да се изчисти. Моята лодка няма да издържи през цялото това време. Накрая ще ни се наложи да поплуваме.“ След тези думи лодкарят свалил ризата си и се захванал да я връзва около кръста си.
„Но аз не мога да плувам“, признал арканистът.
Дал допи остатъка от виното си, обърна чашата с дъното нагоре и я тропна силно върху масата. Настъпи изпълнен с мълчание момент на очакване, докато той ме наблюдаваше с изражение на самодоволство.
— Историята не е лоша — рекох аз накрая. — Акцентът на Рух беше малко преувеличен.
Дал се наведе напред в някаква пародия на поклон.
— Ще го имам предвид — отвърна той, след което вдигна пръст и ме погледна съзаклятнически. — Историята ми е създадена не само за да забавлява. В нея е скрито и зрънце истина, на място, където може да го открие единствено най-умният студент. — Изражението му стана загадъчно. — Знаеш ли, цялата истина на света се съдържа в историите.
По-късно тази вечер, докато играехме карти в „При Анкер“, разказах за тази среща на приятелите си.
— Той ти е дал съвет, дебела главо — рече Манет, раздразнен, че цяла вечер картите не ни вървяха и изоставахме с пет ръце. — Просто ти отказваш да го послушаш.
— Намеквал ми е, че трябва да се откажа да изучавам симпатия за един семестър? — попитах аз.
— Не — сопна се Манет. — Казва ти това, което аз вече два пъти ти обясних. Трябва да си напълно безмозъчен идиот, ако отидеш на приемните изпити този семестър.
— Какво? — не повярвах аз. — Защо?
Манет свали картите си с подчертано спокойствие.
— Квоте, ти си умно момче, но ти е много трудно да чуеш нещата, които не желаеш да чуваш. — Той погледна наляво към Уилем и след това надясно към Симон. — Можете ли вие да се опитате да му го кажете?