Персепликуис
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-20-2
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Персепликуис». Краткое содержание книги:
Елфите прекосиха Нидвалден. Двама крадци ще решат бъдещето.
„Виждам голямо пътуване. Десет на път. Тази, която носи светлината, ще води. Пътят отвежда дълбоко в земята и в отчаянието. Гласът на мъртъвците направлява стъпките ти. Крачиш обратно във времето. Трижди хилядолетната битка започва отново. Мраз сковава света, смърт сполита всички, пред теб има избор.“ — Фан Ирлану, тенкинска ясновидка от селото Удоро.
Алгър: дърводелец в село Хинтиндар.
Али: дъщерята на Уайът Деминтал, полуелф.
Алисин: елфическият задгробен живот.
Амбертън: хълм с руини край Хинтиндар.
Амброуз Муур: управител на затвор и солни мини Манзант.
Амилия: дъщеря на майстор на карети от Тарин дол, секретарка на Модина.
Амитър: втората съпруга на крал Урит, сестра на Андроус, убита от империалистите.
Ана: камериерка на императрица Модина.
Анкор: гоблинско племе.
Антън Булард: историк, участвал в една от експедициите за търсене на Рога на Гилиндора.
Апеладорн: четирите човешки нации: Трент, Аврин, Делгос и Калис.
Арбър: пекарка в Хинтиндар, някогашна любов на Ейдриън.
Арвид Макдърн: синът на Дилън Макдърн от село Далгрен.
Ариста Есендън: сестра на Олрик, дъщеря на Амрат, принцеса и посланик на Меленгар, водач на Ратиборско въстание, бивш временен кмет на Ратибор, затворена в Акуеста след опит да освободи Дигън Гаунт, Вещицата от Меленгар.
Аркадиус Винтариус Латимър: професор по магия в университета Шеридън.
Арманд, крал: владетелят на Олбърн; синове: Рудолф и Хектор; дъщеря: Беатрис.
Армигил: пивоварка в село Хинтиндар.
Арчибалд „Арчи“ Белънтайн: граф на Чадуик, на когото била обещана провинция Меленгар в замяна на верността към Новата империя; влюбен в императрица Модина, командващ сър Бректън; пожертвал живота си за императрицата.
Асендуайр: едно от седемте елфически племена, прословути ловци.
Ба Ран Гхазел: морските гоблини.
Балдуин: феодалният лорд на Хинтиндар.
Барак: джуджешко гето в Трент.
Беатрис: принцеса на Олбърн, дъщеря на крал Арманд, сестра на Рудолф и Хектор.
Белла: готвачка в „Смеещият се гном“ в Ратибор.
Белстрадови: благородническа фамилия от Чадуик; представители: сър Бректън, Уесли.
Белънтайн: властвалата в Чадуик династия.
Бернум: река, разделяща град Колнора на две.
Бернумски възвишения: богат квартал в Колнора.
Бидингс: канцлер в имперския палат.
Блекуотър: фамилното име на Ейдриън и баща му Данбъри.
Блитин: замък в Олбърн.
Ботуикови: селско семейство от Далгрен; баща: Ръсел; майка: Лина; близки на Тракия.
Бранд: безпризорно хлапе от Акуеста, част от бандата на Елбрайт.
Бректън: сър Бректън Белстрад, син на лорд Белстрад, брат на Уесли, главнокомандващ на северната имперска армия, рицар на Чадуик; според мнозина най-добрият рицар в Аврин.
Бридийт: елфическа псувня.
Бърлогата: снежният заслон, построен от Ренуик, Майнс, Елбрайт, Бранд и Кайн.
Бърнард Грийн: свещар от Олбърн, живеещ в Акуеста.
Бърнард: камерхер в имперския дворец.
Бърни Дефо: моряк, част от отряда на страж Траник за прибирането на Рога на Гилиндора от Персепликуис.
Венлин: патриарх на нифронската църква по времето на разпада на Старата империя.
Вернес: пристанищен град на устието на река Бернум.
Винсънт, крал: владетелят на Маранон, съпруг на кралица Регина.
Галевир: река, бележеща южната граница на Меленгар с кралство Уоррик.
Галенти: калиански прякор на Ейдриън, означава убиец.
Галиен: покоен архиепископ на нифронската църква.
Галилин: провинция в Меленгар, управлявана от Пикърингови.
Гиларабрин: елфически боен звяр; един от тях разрушил село Далгрен и бил убит от Тракия Ууд, впоследствие станала императрица Модина.
Гилбърт, сър: рицар от Маранон, приятел на Муртас и Елгар.
Гленморган: 326 години след сриването на Новронската империя, този жител на Гхент обединил четирите нации на Апеладорн; основател на университета Шеридън; създател на големия път, свързал севера и юга; построил замъка в Ерванон (от който е останала само Короносната кула).
Гленморган II: син на Гленморган. След смъртта на баща си, младият неопитен император разчитал на духовниците да му помогнат в управлението на империята. Те от своя страна го накарали да делегира огромни правомощия на църквата и лоялните на нея благородници. Тези аристократи се противопоставяли на защитаването на Делгос срещу нападенията от Ба Ран Гхазел в Калис и от Дакка, твърдейки, че заплахата ще увеличи делгоската зависимост от империята.