Сборник "Войните на Амтрак"

— Трябва ли да го нося?

— Да — каза Чизъм. — Това върви заедно с новата ти идентификационна карта. — Извади картата от джоба на гърдите си и я хвърли на леглото. — Трябваше да я получиш чак утре сутринта, но човекът на портала ми беше задължен.

Стив изглеждаше впечатлен. Сложи картата в защитната калъфка и внимателно я разгледа.

— Невероятно… сигурен ли си, че това ще ми даде достъп до превозно средство на това ниво?

— Още тази вечер — отговори Чизъм. — Въпросът е уреден. Хайде, обличай се. Роз вече е тръгнала от щат У.

— Сигурно. — Стив нервно се засмя. — Знаеш ли, още не мога да повярвам. Надявам се един ден да мога да ти се отплатя. — Той бързо започна да се облича.

Чизъм седеше до масата и мълчаливо го наблюдаваше. „Не е честно — мислеше той. — Този млад човек и момичето са умни деца, които наистина изпитват добри чувства един към друг. А ние ще ги объркаме и ще ги разделим.“ Той беше тук и казваше „Повярвайте ми“ на хора, които, поради онова, което щеше да се случи, вероятно нямаше никога отново да си вярват.

Колко ставаха с тези двамата? Чизъм им беше изгубил броя. В началото тези измами го тревожеха; не му даваха да заспи нощем. Но вече не. Всеки, който върши работа като неговата, скоро закоравява. По едно време той беше загрижен да защити собствения си задник, но когато като прикрит агент беше научил за хладнокръвното незачитане от Първото семейство на живота на отделните трекери, започна да му става все по-трудно да приписва някаква стойност и на собствения си живот.