Убиецът на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-668-4
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убиецът на Шута». Краткое содержание книги:
Фиц не е забравил изчезналия си приятел, Шута, но покрай грижите за имението и семейството си така и не успява да го потърси. Внезапната поява на застрашителни бледокожи чуждоземци обаче хвърля зловеща сянка над миналото… и над бъдещето му.
За да защити новия си живот, бившият убиец трябва отново да поеме старата си роля…
Фиц?
Не.
Фиц? Знам, че си буден.
Не съм всъщност. Умът ми се отнесе към ума на Сенч, лодка, привързана към кей. Не само исках да съм заспал. Трябваше да съм заспал, да се понеса волно надалече по течението.
Усетих как въздъхна раздразнено. Добре. Но утре си спомни това като нещо повече от сън. Изпращам ти момчето. Пребиха го лошо и ако градската стража не се била озовала случайно на мястото и да ги подгони, сигурно щяха да са го убили. Но е достатъчно добре, за да язди, или ще бъде до два-три дни. Мисля, че най-добрият ход е да го пратя далече от Бъкип колкото може по-скоро.
Пометената от вятъра зимна гора бе изчезнала. Отворих очи. По ръцете и ризата ми все още имаше миризма на пушек и горяща плът. Би трябвало да се измия. И да си намеря нощница, вместо да спя с дрехите. Бях твърде уморен обаче, твърде уморен от всичко, за да направя каквото и да е както трябва. Ако ти бях донасял така, когато бях на дванайсет, щеше да ме наречеш идиот и да ме удариш с нещо.
Сигурно си прав. Но се опитвам да те достигна от часове. Какво те накара да вдигнеш стените си толкова здраво? Започнах да мисля, че си послушал съвета ми и се запечатваш срещу Умението, когато спиш.
Май трябва да го правя. Дори не бях усетил, че съм вдигнал стените си, но изведнъж разбрах кога го бях направил. Пазенето на стените вдигнати в близост до Пчеличка беше навик, но винаги бях оставял процеп за съзнателно боравене с Умението. Предполагам, че беше стар инстинкт да ги вдигам до пълно съпротивление. По време на убийство. Не бях искал да рискувам някой да види това. Отпускането в сън вероятно ги бе снишило. Казах му една полуистина. Бях залисан с Шън. Тя вярва в призраци и помисли, че я тормози някакво нещастно дете от миналото ѝ. Явно е взело отровата, която е била предназначена за нея. Вината не е нейна, но когато чуе странен шум нощем, е трудно да я убедиш в това.
Тя добре ли е? В Умението му прокънтя тревога.
Много по-добре от пребития младеж, който и да е той.
Фицбдителен. Кого другиго бих могъл да ти пращам, за да го спасиш да не го убият?
Не знам. Всеки, когото ти хрумне да ми пратиш, подозирам. Умората ме правеше сприхав. И къс по къс вече осъзнавах какво означава тази новина. Скоро щях да имам още един сирак в дома си. Още една добавка към домакинството ми, която щеше да се плете в краката ми години вместо дни или месеци. Още една стая за приготвяне. Още един кон в конюшнята ми, още едно място на масата ми, още една особа, която да ми говори, когато искам да ме оставят на мира. Помъчих се да намеря в себе си малко съчувствие към горкото копеле. Значи незаконните му братя са дошли в двора и майка му иска да разкара копелето на баща им?
Не точно. Тя, изглежда, е жена, която планира нещата предварително. Момчетата ѝ няма да дойдат в двора до следващата пролет, тъй че сметнах, че може би ще е безопасно да поостане тук още малко. Явно е решила да се отърве от него по-скоро и е достатъчно умна, за да го направи така, че хората да не помислят, че синовете ѝ са замесени. Мъжете, които е пратила по него, бяха обикновени побойници от град Бъкип. Причакали са го пред една кръчма.
Сигурен ли си тогава, че не е било случаен обир?
Сигурен съм. Побоят е бил доста истински и доста жесток. Паднал е и лесно са можели да му вземат кесията и да избягат. Продължили са, след като са го свалили, след като не е могъл да се бори повече. Това е лично, Фиц.
В гласа му се прокрадна студ. Лично. Дамата го беше направила лично с опита си да убие момче, поставено под закрилата на лорд Сенч. Щеше да има някакви последици за нея, не се съмнявах. Не попитах какви ще са, нито кой ще го извърши. Щеше ли да влезе в спалнята си и да я завари претършувана и най-скъпоценните ѝ накити откраднати? Или щеше да е по-жестоко? Подозирах, че щеше да ѝ се наложи да пази синовете си изкъсо, иначе можеше да разбере какво е да имаш някого под своя закрила и той да бъде пребит тежко. Сенч можеше да е адски студен. Аз не можех. Тази нощ беше върнала цялото ми отвращение към убийството. Наречете го възмездие или справедливост; както и да се нарече, не го исках повече. Никога вече.