Наричайте ме Скарлет
- Автор: Панколь Катрин
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-188-5
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Наричайте ме Скарлет». Краткое содержание книги:
Американското общество се тресеше от протести: младежите протестираха срещу войната във Виетнам, жените срещу мъжете, черните срещу белите. Друсането беше най-нормалното нещо и съквартирантките й редуваха мескалина с LSD и с магически гъби, обсебени от желание за психеделични приключения.
Лека-полека Мартин се нагоди към новия живот, като преди това тегли една дебела черта върху предишния. Това беше единственият начин да оцелее. Ако не го стореше, щеше да живее с усещането, че седи на два стола, разкъсва се между две култури, между два континента. С времето ще се върна към френските си корени, успокояваше се тя.
Тези разсъждения й помагаха да надмогне спомена за мъжа с беглата усмивка, проблясваща като светкавица. Успя да се пребори с цената на неимоверни усилия и раздираща болка. Сигурно така се чувстват родилките. Болки, контракции, кратък отдих, отново болки и нова пауза, за да си поемат дъх, и така, докато се появи бебето на бял свят. Беше се преборила с омразата, престана да го чака, престана да очаква нещо от него. Едно само не можеше да проумее: защо, след като си бе тръгнал, тя не изпитваше желание да легне с друг мъж?
— Опитай с жена — предложи й едно момиче на събирането у Пати.
— Не си падам по жени — отвърна Мартин. — Предпочитам мъжете.
— Тогава стани бисексуална — намеси се Пати, която страдаше по един мъж и се утешаваше в обятията на една жена.
— Не…
— Страшно сте консервативни, това французойките, ей! Ако продължаваш в този дух, никога няма да се излекуваш.
— Пуши трева. Ще ти мине — предложи трета.
Ужасно ме дразнят с желанието си да откриват безотказен лек за всеки проблем!
Независимо от това, редовно посещаваше женските сбирки. Някои от присъстващите бяха твърдо решени повече да не се изрусяват в знак на съпротива срещу „доминиращата мачистка идеология“, защото било общоизвестно, че мъжете биха искали всички жени да са блондинки. Те разхождаха изрусените си коси с прорасли тъмни корени, горди с този отличителен белег. Джейн Фонда и тя се беше върнала от Виетнам тъмнокоса. Бракът й с Роже Вадим беше минало. Секссимволът Барбарела изгоря на кладата на борбата за равнопоставеност между половете.
Франция й липсваше. Липсваха й Питивие, Париж, улица „Плант“, Жюлиет, Бенедикт, родителите й, дори Жоел и красавецът Рьоне…
Спомни си за писмото и извади плика от джоба си. Познала беше, уведомяваха я за нещо. Огледа се за улична лампа, за да може да го прочете, и задърпа каишките на Хъни и Шугър натам.
„Госпожа Дьо Бомон, вдовица на господин Мишел дьо Бомон,
госпожа Тасен, вдовица на господин Албер Тасен,
господин и госпожа Клод Бонер,
господин и госпожа Жилбер Тасен
имат честта да ви съобщят за сватбата
на своите деца и внуци
Бенедикт и Жан,
която ще се състои на 1 юли 1972 година
в църквата на град Питивие.“
— По дяволите, какво се мотаят тия отпред!
— Явно има задръстване заради уикенда — предположи Мартин.
Наложи се беемвето да намали. Изнервеният водач се опитваше да слаломира между спрелите автомобили почти броня до броня. В съботната сутрин движението по южната магистрала беше особено натоварено и по радиото предупреждаваха, че ще бъде така до пункта за плащане на пътната такса.
— Е, хубава работа! Ако задръстването започва още оттук, кой знае докога ще се влачим. Има опасност сватбената церемония да се състои без мен.
— Трудно ми изглежда.
— Проверете в куфара ми на задната седалка дали не съм забравил бутонелите си.
Мартин порови из вещите му и откри на дъното една кутийка — там бяха.
— Тук са — успокои го тя.
— Не, не е истина… Погледнете този тъпанар със ситроена!
Жан Бонер рязко завъртя волана и изпревари отдясно, после се върна обратно в своята лента, принуждавайки нещастника да набие спирачки, за да не се размаже в мантинелата.
— На всичко отгоре някаква чернилка! Защо ли се учудвам. Научил се е да шофира, докато е пасъл козите!
Сутринта, когато дойде на „Орли“ да я посрещне, първото й впечатление беше за много възпитан и привлекателен млад мъж. Висок, слаб, синеок, с трапчинки. Правилни черти, с една дума — хубавец. Ходеща реклама на Младия чаровник. Извини се за закъснението, като видя трохите от кроасаните, които Мартин бе хапнала с трите си кафета. Тя го успокои, нямало страшно. Важното било, че са се срещнали. Беше облечен изцяло в сиво. Готов за сватбената церемония.