Били Стрейт [bg]

— Ето там — посочи той — е еврейският храм, където вижда колата. Ясно?

— Каква кола, господине?

— Линкълн. Бяла с кафяв покрив.

— От коя година?

— Няма значение, има нещо по-добро за вас. — Жуканов се ухили и изрецитира регистрационния номер. Ченгето си записа нещо в тъмното. — Тръгна в другата посока.

— На север — каза ченгето.

— Да, да, направо към Спийдуей и след това към Пасифик, още пет пресечки.

Полицаят повтори указанията, беше голям тъпак.

— Това е — завърши Жуканов. Иди и си го намери, тъпо копеле. Аз ти го сервирам на тепсия!

Полицаят прибра бележника и ръката му се стрелна във въздуха.

— Благодаря ви, господине.

Ръкуваха се. Имаше твърдо, мъжествено ръкостискане. О, ако това ченге знаеше, че ръката, която стиска, е била изцапана с кръв чак до лакътя само преди няколко часа!

Жуканов се опита да се изтръгне от дланта му, да го отпрати, но не можеше да се отскубне — полицаят го държеше здраво и го дърпаше към себе си. Какво, по дяволите, ставаше? Ченгето се хилеше, сякаш се канеше да го разцелува. Нещо хич не беше наред, нещо се объркваше.

Жуканов се бори още малко и накрая се отскубна.

Една ръка го сграбчи за китката, завъртя го, нещо изпука на счупено и болката се стрелна от върха на пръстите чак до тъпанчето. Едно светкавично движение, точно както правеше полковник Бороковски. Извика несъзнателно, върху лицето му се стовари нещо голямо и месесто и той падна.

Пак го прониза болка, дори още по-силна, пареща и опустошителна, като че ли вътрешностите му бяха подпалени.

Започваше малко под пъпа и се качваше нагоре като горящо въже. След това му стана студено, странно студено — в него нахлуваше студен въздух… дълбоко навътре. Тогава разбра, че е заклан, разпорен — точно както той бе разпорил дебелака, а сега се случваше с него и той не можеше да направи нищо друго, освен да лежи и да се примири.

Последното нещо, което почувства, бе как една ръка претърсва джобовете му.

Търсеше договора. Лъжец! Измамник? Парите си бяха нег…