Лудостта на владетелите [bg]

Годините непосредствено след края на войната в една страна, претърпяла поражение и понасяща несправедливо тежките условия на Версайския мирен договор, години на трагична икономическа криза, безработица и галопираща инфлация, предоставят на Хитлер възможността да влезе в политиката. Той отдава поражението на Германия — този „нож в гърба“, както той го нарича — не толкова на генералите, колкото на политиците и на егоистичните групови интереси на хора, според него предимно от еврейски произход. През ноември 1923 г. националсоциалистите правят неуспешен опит да завземат властта със сила. Въпреки че така нареченият „Бирен пуч“ се проваля, той дава на Хитлер ореола на мъченик, макар да излежава само девет месеца от петте години затвор, на които е осъден215, както и възможност да направи своите цели публично достояние. Десет години по-късно той вече е безспорният лидер на Националсоциалистическата партия, унищожавайки всичките си политически противници било с честни, било с непочтени средства. Най-накрая е назначен от престарелия и оглупял германски президент Фон Хинденбург за канцлер и фюрер на Германия.

Стремителното му издигане във властта може да се обясни само на фона на политическата и икономическата криза, която довежда страната до безнадеждно състояние. Хитлер връща на нацията загубеното ѝ самоуважение и надеждата за просперитет. Злините, които представляват антисемитизмът и появилите се по-късно ужасни концентрационни лагери, са прикривани от погледа на благодарното общество или отиват в забвение. Дори избухването на Втората световна война е представено от най-ревностните му привърженици като натрапено със сила на германския народ. В ранните му години във властта Хитлер е по-отзивчив към политическите и социалните искания на нацията, но дори и от пръв поглед неговата хипнотизираща власт над хората изглежда смущаваща, ако не и трудно обяснима. Отговорът на загадката, свързана с неговия успех, се намира преди всичко в основните психологически нагласи на Хитлер и в евангелските послания, съдържащи се в тях. Освен това той е отличен артист, който режисира театралните си политически изяви пред масите с опитна ръка, експлоатирайки впечатляващата помпозност на церемонии, близки до религиозните, с помощта на които хипнотизира своята публика. Ролята си на своеобразен месия той изтъква посредством блясъка и ефектите, знамената, музиката и униформите, характерни за един обаятелен езически водач. Хитлер добре умее да преценява настроенията на присъстващите и да ги подтиква към възторжен отклик на това, което им представя.