Скрутатор [bg]

Иризис имаше усещането, че търсят на погрешно място. Две по-малки дерета разрязваха тази част на склона, а други се отправяха към брега.

— Насочи ни към другите падини — отсечено каза тя.

Бедната Инуи, към която бяха насочени думите, трепереше като тръстика. Иризис я съжаляваше. Самата тя бе изпадала в толкова много рисковани ситуации, че вече бе престанала да изпитва страх.

Третата лодка бе достигнала югозападната страна на острова. Пътуващите в нея войници разтоварваха друг копиемет, за да го заредят.

Инуи насочи въздухоплава по протежение на второто дере, а после обходи и третото, но не зърнаха никакви следи от живот.

— Къде ли може да са? — промърмори Фин-Мах, непрекъснато притичваща от носа до кърмата и обратно. По-голямата част от острова представляваше оголена скала.

— Да проверим бреговата линия на север, ниско над земята — каза Флангърс. — Може да има пещера.

Инуи обърна въздухоплава. Войниците от третата лодка стреляха, но копието падна прекалено далече.

— Бързо! — извика Флангърс. — За следващия изстрел ще имат обхват.

Машината се понесе към плажа, който бе покрит единствено с камъни. Иризис не виждаше никакви пещери. Липсваха дори скални ръбове.

Въздухоплавът обиколи северната част на острова. Двата кораба бяха пуснали котва отвъд рифа, на половин левга на изток. Изкачващите се по хълма войници бяха преодолели две трети от пътя. Вражеските летящи машини се приближаваха бързо, възползвайки се от попътен вятър.

Инуи издигна въздухоплава и го обърна, предоставяйки гледка към целия остров. Третата лодка, разтоварила пътниците си, гребеше трескаво към тях, успоредно на брега. На носа ѝ стоеше войник с арбалет.

— Не са тук — мрачно каза Иризис.

— Това трябва да е мястото. Продължаваме. — Фин-Мах се бе овладяла. Бе скръстила ръце и се отличаваше с обичайното си безстрастно изражение.

— Трябва да се отдалечим — изплака Инуи. — Вече сме в обхват.

— Флид е единствената ни надежда, пилоте — отвърна перквизиторът. — Ако не успеем да го открием, с целия свят е свършено.

Инуи обърса насълзеното си око, макар че влагата можеше да е породена и от вятъра. Тя сграбчи лоста и стисна зъби. Роторът изрева, въздухоплавът трепна като блъснат и се понесе напред. Косата на дребната пилотираща жена се разстла зад нея. Иризис се надяваше, че Инуи не извлича повече енергия от поносимото.

Стрелнаха се по източното крайбрежие, между закотвените кораби и войниците на върха. Копиемет от първия кораб откри огън. Длъгнестият му снаряд разсече мястото, където се бяха намирали само преди миг. Другият кораб започваше да приготвя оръжия.