Играта

Лиъм трепна. Катрин, която все още се укриваше, защото се бе опитала да убие кралицата. Катрин, неговата, жена.

— Не зная.

— Нима?

— Да.

— Хайде, негодник такъв, тя трябва да е на твоя остров. Войниците ми не могат да я открият никъде. От нея няма и следа — нито в Лондон, нито в южна Ирландия.

— Тя не е на моя остров.

Елизабет го изгледа с широко отворени очи.

— Защо? Нима си престанал да я искаш?

Той не отговори.

Тонът й стана рязък.

— Връщам ти твоя син, както обещах. Нали не си се оженил за нея в очакване на това събитие?

— Тя е омъжена за Джон Хок, не помниш ли? — Лиъм беше нащрек и не каза нищо повече. Нямаше намерение да съобщава на Елизабет, че той и Катрин са се оженили още много отдавна на остров Иърик. Поне не сега.

Но кралицата изглеждаше развеселена.

— Глупости. Джон Хок се разведе още преди месеци. Всъщност, скоро ще се жени за лейди Джулиет Стратклайд.

Лиъм я погледна изумен. Изведнъж бе обзет от неописуемо въодушевление.

— Ще се ожениш ли за нея? — попита Елизабет.

— Да.

Тя си пое дълбоко дъх.

— Тази жена се опита да ме убие. Тя е престъпница и заслужава да бъде обесена. Тя е уличница!

Гласът на Лиъм притихна.

— Не можеш ли да й простиш, Бес? Знаеш много добре, че тя беше обезумяла от мъка заради загубата на детето си. Не можеш ли да й простиш, да я помилваш… заради мен?

— Ти ще се ожениш за нея, независимо дали ще й простя или не, нали? — предизвикателно попита Елизабет.

Колко е ревнива и дребнава, помисли си Лиъм, съзнавайки, че е дошло време да направи предпоследния си ход.

— Ти вече изпрати Фицджералд обратно в Ирландия. Но как си представяш, че той би могъл да удържа положението в юга без съюзници? Нима не ти доказах лоялността си, Бес? Помисли за изгодите от един съюз между мен и Фицджералд. Прецени трезво. Аз не обичам войните. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да го държа настрана от всякакви интриги.

Тя го гледаше печално.

— Колко си умен. Разбира се, че бих предпочела Фицджералд да се съюзи с теб, вместо с някой фанатичен католик като Бари или Макдонъл.

Тогава Лиъм извади последния си, решителен коз.

— Когато Катрин стане моя жена, няма да има повече причини да се страхуваш от нея, Бес. Уверявам те.

Елизабет трепна.

— Не говоря за уменията й да си служи с хладно оръжие — тихо добави той.

Кралицата мълчеше, но тежкото дишане издаваше огромната й вътрешна борба.

— Аз пазя онова, което е мое — каза Лиъм все така тихо. — И никой друг не би се осмелил дори да си помисли да престъпи границите на територията, която принадлежи на Лиъм О’Нийл. Даже граф Лестър.

Елизабет пребледня.

— Той все още я желае — извика тя. — Изпаднал е в ярост, когато е узнал за изчезването й. Моите шпиони ми го казаха!

Лиъм неволно изпита болезнена тъга за тази жена, която шпионираше собствения си любовник. Но веднага отпъди сантименталността си.

— Ще убия Лестър, дори ако само му хрумне да я съблазнява — спокойно каза той.