Пясъчна буря
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пясъчна буря». Краткое содержание книги:
Преди двайсет години богат британски финансист изчезва близо до Убар, легендарния изгубен град, погребан под пясъците на Оман.
Сега една научна експедиция, водена от дъщерята на финансиста, се готви да разбули тайните на пустинята. Ще открият обаче нещо по-красиво и от най-смелите си мечти… и по-смъртоносно.
Убар крие мощен енергиен източник, който може да захрани цялата горна земя… ако може да бъде впрегнат и удържан. Но преди да са поели към повърхността, изследователите попадат в капан. Защото същата живителна сила, която може да захрани с енергия целия свят, е на път да се излее в невиждана, поразяваща буря, помитаща всичко по пътя си…
— Моля да ме извините за подвеждането, лейди Кенсингтън. Просто Шахра не разкриват тайните си пред външни хора. Така повеляват традициите ни. И ние сме пазители на това място не по-малко от Рахим. Били сме натоварени с тази трудна задача от последната царица на Убар, точно преди двете линии да се разделят. Така както разделила ключовете, тя разделила и царските кръвни линии, всяка със собствените си тайни.
Сафиа ги погледна — домовете на Убар, сбрани отново.
— И каква тайна е била поверена на вас? — попита Омаха.
— Старата пътека към Убар. Извървяната от първата царица. Беше ни забранено да я отваряме, докато Убар не бъде отново открит.
— Задна вратичка — каза Омаха. Сафиа си помисли, че би трябвало сама да се досети. Цацата, запечатала Убар след ужасната трагедия, е била повече от педантична. Имала е резервни планове за резервните планове, разпределени между двете кръвни линии.
— Значи може да се излезе оттук? — попита Омаха.
— Да, има път към повърхността. Но не можем да се измъкнем навън. Пясъчната буря буквално беснее и е опасно да се мине по купола на Убар. Точно затова се забавихме толкова, след като научихме от Барак, че портата е отворена.
— Е, по-добре късно, отколкото никога — каза Дани зад тях.
— Да, но сега нова буря връхлита района от юг. Би било сигурна смърт да излезем горе.
— Значи все още сме в капан — заключи Омаха.
— Докато бурята утихне. Просто трябва да удържим дотогава.
С тази тревожна мисъл те изминаха още няколко улици в мълчание, докато не стигнаха до задната стена на пещерата. Изглеждаше солидна, но капитан Ал Хафи продължи напред. Сафиа забеляза права пукнатина в стената от стъкло. Извиваше се под ъгъл навътре и затова не се виждаше от пръв поглед.
Капитан Ал Хафи ги заведе при пукнатината.
— Повърхността е на сто и петдесет стъпала нагоре. Проходът може да послужи като скривалище за децата и жените.
— И като капан, ако не успеем да задържим Касандра. Капитан Ал Хафи плъзна поглед по Насъбралите се хора.
— Всяка помощ ще е добре дошла. От всеки, който може да държи оръжие.
Дани и Корал се приближиха да вземат оръжие от складираното в пукнатината. Дори Клей пристъпи напред и протегна ръка.
Студентът усети изненадания поглед на Сафиа.
— Наистина държа на онази шестица — беше единственото, което каза, преди да отстъпи встрани. В очите му грееше страх, но и решителност. Омаха отиде последен.
— Пистолет си имам. Но още един ще ми дойде добре. Капитан Ал Хафи му подаде една М — 16.
— И това става.
Сафиа пристъпи към него, когато той се дръпна встрани.
— Омаха… — Така и не му беше отговорила долу, в двора на двореца. Дали думите му не бяха предсмъртно признание с ясната мисъл, че са обречени?
Той и се усмихна.
— Не е нужно да казваш нищо. Аз казах, каквото исках. Още не съм си заработил отговора ти. — Той отстъпи крачка встрани. — Но се надявам, че поне ще ми позволиш да опитам.
Сафиа се приближи, сложи ръка зад врата му и го дръпна надолу. Каза в ухото му:
— Аз наистина те обичам… просто не знам… — Не успя да довърши. Недоизказаното увисна между тях.
Той въпреки това я прегърна.
— Аз пък знам. И ще изчакам, докато и ти си готова. Раздели ги дочут спор. Думи на висок глас между Кара и капитан Ал Хафи.
— Няма да ви позволя да участвате в битката, лейди Кенсингтън.
— Напълно способна съм да стрелям с пушка.
— Тогава вземете една с вас на стълбите. Може да ви потрябва.
Кара фучеше, но капитанът беше прав. Стълбите към повърхността можеха да се превърнат в последния им фронт.
Капитан Ал Хафи сложи ръка на рамото й.
— Имам дълг към вашето семейство. Позволете ми днес да го изплатя.
— За какво говориш? — попита Кара.
Той наведе глава, в гласа му се промъкнаха скръб и срам.
— Не за пръв път предлагам услугите си на вашето семейството. Когато бях млад мъж, всъщност момче, пожелах да помогна на вас и на вашия баща.
Кара се смръщи още повече.
Капитан Ал Хафи вдигна лице да срещне погледа й.
— Първото ми име е Хабиб.
Кара ахна и отстъпи крачка назад.
— Водачът ни в деня на лова! Ти си бил!
— Трябваше да придружа баща ви заради интереса му към Убар. Но се провалих. Страхът ми попречи да ви последвам онзи ден в забранените пясъци. Едва когато видях, че смятате да навлезете в ниснасите, тръгнах след вас, но вече беше късно. Успях само да ви извлека от пясъка и да ви върна в Тумрайт. Не знаех какво друго да направя.
Кара изглеждаше зашеметена. Сафиа местеше поглед между двамата. Събитията бяха описали пълен кръг… обратно в началната си точка — пясъците, където беше загинал баща им.