Недостатъчно мъртъв
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Шведова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Недостатъчно мъртъв». Краткое содержание книги:
Поне така представят първоначалната версия на старши детектив Рой Грейс, който се заема да разследва извратеното убийство на Кати Бишоп, красива млада дама от хайлайфа на Брайтън. Грейс стига до заключението, че Бишоп е проявил на пръв поглед невероятната способност да бъде на две места едновременно. Дали някой си е присвоил идентичността му, или пък той е доста изкусен лъжец? Разнищвайки фактите зад фасадата на привидно почтения живот на семейство Бишоп, детектив Грейс открива, че нищо не е такова, каквото изглежда.
А най-неочаквано в хода на разследването крехката стабилност на личния живот на Грейс заплашва да се пропука…
ЗАЩОТО Я ОБИЧАШ.
Бормашината сега беше сред уликите, заключена на сигурно място в склада за доказателства от местопрестъплението в залата за тежки произшествия. Но обликът на онова, което представляваше, и думите, прошепнати по-рано през деня от Джекс в болничното легло, щяха дълго време да го преследват.
Мислите му се върнаха към Санди. Към абсолютната убеденост на Дик Поуп, че те с Лесли са я видели в Мюнхен.
Ако това беше вярно и тя беше избягала от тях, какво означаваше това? Че е започнала нов живот и не искаше връзка с предишния си? Но в това нямаше никакъв смисъл. Те бяха толкова щастливи заедно… или поне той така смяташе. Може би тя беше получила някакъв срив? В който случай идеята на Кулен да се посетят всички лекари, болници и клиники в Мюнхен можеше да донесе някакъв резултат. А после какво?
Щеше ли той да се опита да поднови живота си с нея, знаейки, че веднъж го е напуснала и че можеше да го направи пак? И да разруши всичко, което имаше с Клео?
Съществуваше, разбира се, и възможността семейство Поуп да са сгрешили. Да е била просто друга жена, която е приличала на Санди, както жената, подир която той тича в Английската градина. Бяха минали девет години. Хората се променяха. Понякога дори и той се затрудняваше да си спомни как изглеждаше Санди.
А истината беше, че дълбоко в сърцето му Клео сега означаваше много повече в живота му.
Онзи единствен ден в Мюнхен едва не прекъсна връзката им. Да се залови да претърсва мащабно града означаваше сериозна задача, кой знае с какви последствия. Девет години беше гонил напразно сенките. Може би беше време вече да спре. Време да загърби миналото.
Той заспа с намерението поне да опита.
Събуди се два часа по-късно, разтреперан от кошмар, който се повтаряше през няколко месеца. Чуваше гласа на Санди да пищи от мрака. Да пищи за помощ.
Мина почти цял час, преди да заспи отново.
В шест сутринта седна в колата и си отиде у дома, облече си тренировъчния костюм и се насочи към крайбрежния булевард. Болеше го почти всеки мускул от тялото, а глезенът не му даваше да тича, затова изкуцука дотам и обратно, като свежият утринен въздух проясни главата му.
Когато излизаше от банята, загърнат в хавлията, чу как вратата на стаята на Брансън се отвори, а после се вдигна дъската на тоалетната чиния. Минути по-късно, докато се приготвяше да се обръсне, чу как приятелят му шумно пикае като супертанкер, който изхвърля мръсна вода от трюма.
Най-сетне се чу звук на пусната вода и Брансън се провикна:
— Чай или кафе?
— Добре ли чух? — попита Грейс.
— Ами реших, че от мен ще ти стане чудесна женичка.
— Само ми направи чай. Зарежи брачната нощ, чу ли?
— Чаят идва!
Брансън си тананикаше нещо, докато трополеше по стълбите, и Грейс се зачуди с какво ли се е нагълтал тази сутрин. После отново се съсредоточи върху бръсненето и проблема, който му оставаше да разреши. Макар че някъде в малките часове на нощта вече беше решил откъде да започне.
Малко след десет отново седеше в малката чакалня в офиса на архиваря в кметството на Брайтън с папка досиета в ръка.
Само след броени минути влезе високата изтънчена фигура на Клайв Рейвънсборн — главният архивар. Той се ръкува с Грейс, като съвсем не изглеждаше толкова притеснен, колкото когато се срещнаха първия път преди няколко дни… макар и с израз на леко любопитство.
— Старши детектив, колко се радвам да ви видя отново. С какво мога да ви помогна?
— Благодаря ви, че дойдохте в събота, оценявам това.
— Няма проблем. За мен това е работен ден.
— Идвам във връзка със същото разследване на убийство, за което ви се обадих първия път в четвъртък — каза Грейс. — Бяхте така любезен да ми предоставите информация за един близнак. Искам да ми я потвърдите… много е спешно и важно за разследването ни. Някои неща просто не пасват.
— Разбира се — каза Рейвънсборн. — Каквото мога да направя… ще се опитам.
Грейс отвори досието и посочи свидетелството за раждане на Брайън Бишоп. — Дадох ви името на този човек, Дезмънд Джоунс, и ви помолих да установите имал ли е близнак, както и името на близнака. Имаше двайсет и седем възможни бебета със същото презиме. Вие ми казахте, че можем да избегнем проверката на всяко едно, като прегледаме записите по входящия номер на свидетелството за раждане.