Пътят към Омаха
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят към Омаха». Краткое содержание книги:
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=65509
— Отново като в Швейцария, да го вземат дяволите!
— За това също се досетихме или поне приятелката му се ч досети. Тя толкова се е впечатлила от него — като че ли е завърналият се блуден син и то еднокрак — сигурно защото е с една обувка.
— Добре! Поработете с кобилката, когато обяснявате плана, полковник. Тя ще убеди него, ако вие убедите нея. Познавам това момче, когато е влюбено. Всичките ми съпруги ми казаха.
— Нещо не мога да схвана мисълта ви, генерале.
— Не е важно. Запомнете единствено, че враговете ми са доведени до ръба на отчаянието и единственият начин, по който могат да ни изключат от играта, е да ни попречат да се явим във Върховния съд. Там е мястото, където Сам ще може да говори каквото си иска и да разобличава, когото си пожелае. Но единствено там, полковник. Иначе ще го издухат като сламка.
— Доколкото сам съм изпитвал на гърба си въпросната реакция на Вашингтон, мисля че няма да ми е трудно да го убедя — каза Сайръс. — Но защо се решихте на План Б? Струва ми се, че вие и аз стигнахме до единодушно заключение, че А е напълно изпълним.
— Моят информатор, за когото ви казах, че всички смятат за умрял, даде съвсем ясно да се разбере, че ще се сблъскаме с опит за премахване с изключителна злонамереност, ама наистина изключителна, полковник.
— Боже мой, толкова далече ли ще отидат?
— Те нямат избор, боецо. Чрез контролни пакети и колосални сливания тази цялата тълпа притежава седемдесет процента от отбранителната индустрия и е натрупала дългове за толкова милиарди, че би започнала и Трета световна война, за да си ги избие, което няма да стане.
— Как си представяте това, генерале?
— Не ми е необходимо да си представям, аз знам! Те са наели най-голямата измет на земята, за да ни спре, готови на всичко снайперисти, мръсни наемни убийци, а може би и наемници като вас, които ще го направят за някой и друг долар в повече.
— Това е пазарна икономика — каза Сайръс, който вече шепнеше, поглеждайки към Аарон, Джени и Сам, който на свой ред също го гледаше. — Не мога повече да говоря. Каза ли ви този блаженопочивш информатор кога и по какъв начин ще заемат местата си тези гнусни хора?
— Ще бъдат навсякъде! Между тълпата, сред разпоредителите и охраната на Съда, може би чак при самия Върховен съдия!
— Това е много сериозно, генерале.
— План Б осигурява безопасно проникване, каквото ни е необходимо, полковник. Никой не е особено щастлив от цялата работа, и най-вече уопотамите, но всичко е на мястото си. Те всички са готови да дадат приноса си.
— А как се вмества онзи палячо Сътън в цялата работа? — попита Сайръс. — Не мога да кажа, че този кучи син ми е най-любимият човек на земята, но ви признавам, че като актьор е страхотен.
— Какво да ви кажа? Той твърди, че това ще е представлението на живота му!
— Ако оживее да прочете отзивите… Край и изключвам, генерале, ще се видим утре сутринта.
— Ами нашите Деси и Роман З.? — прекъсна го изведнъж Хоукинс. — Аз изобщо не съм им отделил място в сценария.
— Ако си мислите, че ще ги зарежа, би трябвало да чистите кенефи за наказание, генерале.
— Харесва ми отговорът ви, полковник!
Дълбоко потресеният Р. Куксън Фрейзиър се завърна в Луисбърг Скуеър с лимузината си, а в къщата на плажа остана един секстет, който с неверие се взираше в Сайръс, застанал пред бялата антична маса. Дженифър Редуинг седна между Аарон Пинкъс и Сам Девъро на кушетката, а Деси-Едно и Две стояха зад тях от двете страни на новия си приятел, Роман З. Всички бяха зяпнали широко и бяха приковали поглед в наскоро произведения полковник.
— Това е сценарият, народе — каза внушителният черен наемник. — Като пълномощник на генерала съм длъжен да ви кажа, че ако някой от вас иска да се откаже, все още може да го направи.
— Хей, както казва госпожа Ерин, той говори наистина добре за черен брат, а, Д-Едно?
— Млъквай, Д-Две.
— Ако позволите — каза Аарон Пинкъс, като се наведе малко напред — този свръхсложен сценарий, въпреки цялата му находчивост, ми се вижда… ами, прекалено театрален. Наистина ли е необходим този маскарад?
— Ако трябва да ви отговоря със специфичните термини, господин Пинкъс, усложнената театралност дава възможност за най-добра диверсия.
— Ние разбираме това, Сайръс — каза Дженифър, стиснала ръката на Девъро. — Но и аз като господин Пинкъс се питам наистина ли е необходимо всичко това? Струва ми се, че идеята на Сам просто да слезем от самолета и да вземем такси до Върховния съд — без никакви лимузини и без да привличаме вниманието върху себе си — би била достатъчно ефикасна.