Ръкописът на Чансълър
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Колечкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръкописът на Чансълър». Краткое содержание книги:
Робърт Лъдлъм не прикрива становището си по тези въпроси, чиито отговори внушава по извънредно въздействуващ начин. В този негов роман художествената измислица се оказва част от една ужасяваща и смразяваща реалност. „Ръкописът на Чансълър“ ще увлече много от читателите с драматичното напрежение и наситеността на криминалната интрига, но това произведение е постижение на друг жанр, формулиран по-скоро с политически, отколкото с литературен термин.
Книгата на този популярен американски писател не случайно бива окачествявана като „политическа антиутопия“, като „политически черен роман“. И може би дори самият факт, че ние едва ли някога ще разберем какъв точно дял има истината в измислицата, озаглавена „Ръкописът на Чансълър“, допринася особено силно за ефекта на романа.
— Но вие си служите с насилие! Вие убивате!
— Убиваме само онези, които биха посегнали на нашия живот — прогърмя гласът на Съдърланд и изпълни автомобила. — Защото нас никой не ни е щадил. Убиваме само онези, които се изпречват на пътя ни!
Яростното избухване на Съдърланд накара Питър да отговори гневно и възбудено:
— Око за око, зъб за зъб, така ли? Към това ли се стремите? Дотук ли достигнахте след цял един живот, посветен в служба на закона? Боже милостиви, защо тъкмо вие?
Съдърланд се извърна на седалката, очите му святкаха от гняв:
— Ще ви кажа защо! Не съм се стремил към това цял живот, но ми трябваше само половин час преди пет години, за да стигна до това решение. По едно дело излязох с решение, което не бе посрещнато с въодушевление в Министерството на правосъдието. Това решение потвърждаваше присъдата над известен началник в полицията.
— Спомням си — рече Питър. Наистина си спомни, че го нарекоха Съдърландовото решение, то бе като проклятие за пазителите на реда и закона. Ако то бе постановено от друг съдия, а не от Съдърланд, Върховният съд щеше да го отхвърли.
— Тогава ми позвъни Джон Едгар Хувър и ми нареди да се явя в кабинета му. По-скоро от любопитство аз пренебрегнах дръзкото му държане и отидох. На тази среща чух невероятни неща. Върху бюрото на този най-висш служител на учреждението, което трябваше да поддържа правото и реда в страната, бяха разхвърляни досиетата на всички по-видни борци за негърски граждански права: Кинг, Абърнати, Уилкинс, Роуън, Фармър. Те съдържаха море от мръсотии — долни клевети, подли сплетни, телефонни разговори, записи с електронно подслушвателна апаратура, думи, извадени от контекста и раздухани до невероятни извращения в морално, сексуално, правно и идеологическо отношение! Бях побеснял от гняв и изумен от ужас! Какви неща ставаха в неговия кабинет! Изнудвачество! Дръзки извращения! Но Хувър отдавна бе свикнал с такива реакции. Остави ме да си излея възмущението и когато свърших, той най-злобно заяви, че ако продължавам да му преча, тези досиета ще влязат в действие. Ще разори цели семейства! Ще удави негърското движение! Й най-накрая ми каза: „Ние не искаме Часонг да се повтаря, нали, мистър Съдърланд!“
— Часонг! — повтори Питър тихо. — Значи, тогава го чухте за първи път?
— Трябваха ми цели две години, за да узная какво бе станало в Часонг. А щом разбрах, взех решение. Децата се оказаха прави. В своята наивност те виждат неща, които аз не можех да прозра. Всички ние — като хора — сме смъртни. Но после видях нещо, което младите не виждат. Отговорът не е в безразборното насилие и протести. Трябваше да се използува оръжието на Хувър, да се атакува в системата отвътре. Като се всява страх! Да не говорим повече. Да помълчим. Помолете се пред бога!
Мъжът до шофьора изучаваше пътна карта с помощта на фенерче, голямо колкото писалка. Извърна леко глава и заговори на съдията на ашанти.
Съдърланд кимна и отговори на странния африкански диалект. После погледна към Питър:
— Намираме се на миля и половина от бензиностанцията. Ще спрем на четвърт миля от нея. Тия момчета са ловки скаути. Тренирали са се в патрулните отреди в Югоизточна Азия. Тия патрулни отреди са обикновено от чернокожи, там процентът на жертвите е най-висок. Ако О’Брайън е довел някого със себе си, ако подушим и най-далечен опит за клопка, те ще се върнат и ще изчезнем оттук, а момичето ще умре пред очите ви.
Чансълър усети, че гърлото му пресъхна. Край на всичко. Трябваше да предположи. Съдърланд никога нямаше да се задоволи само е телефонен разговор. Питър сам прати Алисън на смърт. Две жени бе обичал в живота си и двете бе изпратил на смърт.