Опасно богатство
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Грозева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Опасно богатство». Краткое содержание книги:
Едуард вече бе излязъл за обяд. Подтикнат от внезапен импулс, Хю реши да го последва.
Предположи накъде се е насочил Едуард и нае файтон до клуб „Каус“. По време на пътуването от Сити до „Пол Мол“ се опита да обмисли правдоподобна и спокойна реч, така че да не обиди Едуард, а да го убеди. Само че всички изрази, за които се сещаше, звучаха изкуствено. Затова, когато пристигна, реши да говори направо. Да му каже истината, без да я разкрасява — и да се надява на най-доброто.
Все още бе рано, така че завари Едуард сам в пушалнята на клуба. Пред него имаше голяма чаша „Мадейра“. Хю забеляза, че обривът му се влошава: кожата на мястото, където яката се триеше във врата му, бе почервеняла и разранена.
Хю седна на същата маса и си поръча чай. Когато бяха момчета, Хю страстно мразеше Едуард, който бе ужасен грубиян и насилник и обичаше да тормози другите. През последните години обаче бе започнал да вижда братовчед си като жертва. Едуард се бе превърнал в това, което беше, заради влиянието на двама лоши хора, Огъста и Мики. Огъста го бе задушила, а пък Мики го бе покварил. Само че Едуард не бе омекнал спрямо Хю, затова и сега не се церемони особено, а веднага му показа, че компанията му не му е приятна.
— Не е нужно да идваш чак тук за чаша чай — каза той. — Какво искаш?
Началото не бе добро, но нищо не можеше да се направи. Макар да бе настроен песимистично, Хю заяви:
— Трябва да ти кажа нещо, което ще те шокира и ужаси.
— Така ли?
— Ще ти бъде трудно да ми повярваш, но това е самата истина. Смятам, че Мики Миранда е убиец.
— О, за бога! — ядоса се Едуард. — Я не ме занимавай с такива глупости!
— Изслушай ме, преди с лека ръка да отхвърлиш думите ми — спря го Хю. — Напускам банката, ти си старши партньор. Нямам за какво да се боря повече. Само че вчера открих нещо. Соли Грийнборн е знаел, че майка ти стои зад кампанията в пресата, целяща да попречи на Бен Грийнборн да получи благородническа титла.
Едуард се сепна неволно, сякаш думите на Хю го бяха подсетили за нещо, което вече е чувал.
Хю усети известна надежда.
— На прав път съм, нали? — попита. След миг продължи, макар че само предполагаше: — Соли е заплашил да отмени сделката за железопътна линия „Санта Мария“, нали?
Едуард кимна.
Хю се премести по-напред на стола си, като се опитваше да сдържа възбудата си.
Едуард обясни:
— Седях на същата тази маса, когато влезе Соли. Беше ужасно разгневен. Но…
— И Соли загина същата вечер?
— Да… Обаче Мики беше с мен през цялата вечер. Играхме карти тук, после отидохме в „При Нели“.
— Трябва да те е оставил за малко, дори да са били само няколко минути.
— Не…
— Видях го да влиза в клуба приблизително по същото време или малко след смъртта на Соли.
— Сигурно е било преди това.
— Може да е казал, че отива до тоалетната или нещо подобно.
— Така едва ли би имал достатъчно време. — Лицето на Едуард изразяваше решителен скептицизъм.
Надеждите на Хю отново угаснаха. За момент бе успял да предизвика съмнение в ума на Едуард, но това не бе продължило дълго.
— Направо си си изгубил ума — добави Едуард. — Мики не е убиец. Самата идея е абсурдна.
Тогава Хю реши да му разкаже за Питър Мидълтън. Мярката бе отчаяна, защото ако Едуард отказваше да повярва, че Мики е убил Соли преди единайсет години, едва ли щеше да приеме, че е удавил Питър преди двайсет и две. Хю обаче трябваше да опита.
— Мики е убил и Питър Мидълтън — заяви, макар да усещаше, че звучи като луд човек.
— Това е смехотворно!
— Да, знам какво мислиш — че ти си го удавил. Много пъти си му натиснал главата под водата, а после си се втурнал да преследваш Тонио и си мислиш, че Питър е бил прекалено изтощен, за да доплува до стената на кариерата, затова е потънал. Само че има нещо, което не знаеш.
Въпреки недоверието си, Едуард се заинтригува.
— Какво е то?
— Питър плуваше много добре.
— Той беше слабак!
— Да — само че през цялата пролет, без да пропусне дори ден, се упражняваше да плува. Беше мършав слабак, но във водата бе като риба. Без проблем е доплувал до каменната стена — Тонио го е видял.