Огън и кръв

— Едно от очите ли му взе или една от топките му? — попитала Марис принца, с глас сладък и меден. — Толкова се радвам, че избра сестра ми. Искам съпруг с всичките му части.

Устата на Емонд Таргариен се изкривила от гняв и той отново се обърнал към лорд Борос, молейки го за разрешение. Лордът на Бурен край свил рамене и отвърнал:

— Не е моя работа да ви казвам какво да правите, когато не сте под покрива ми.

А рицарите му се отдръпнали и принц Емонд се втурнал към вратите.

Отвън бурята бушувала. Гръмотевици трещели над замъка, дъждът се изливал на заслепяващи пелени, а от време на време големи синьо-бели мълнии огрявали света ярко като ден. Лошо време било за летене, дори и за дракон, и Аракс с усилие се задържал високо, когато принц Емонд яхнал Вхагар и поел нагоре след него. Да е било небето спокойно, принц Люцерис щял да може да избяга от преследвача си, защото Аракс бил по-млад и по-бърз… но денят бил „черен като сърцето на принц Емонд“, казва Гъбата, и станало тъй, че драконите се срещнали над залива Коработрошача. Наблюдатели на стените на замъка видели далечни изригвания на пламъци и чули крясък, раздрал тътена на гръмотевицата. След това двата звяра се вкопчили един в друг и мълниите затрещели около тях. Вхагар била пет пъти по-голяма от своя враг, оцеляла и закалена от сто битки. Ако имало бой, нямало да продължи дълго.

Аракс паднал и кипналите от бурята води на залива го погълнали. Главата и шията му били изхвърлени от вълните под скалните стръмнини на Бурен край три дни по-късно, за да пируват с тях раци и чайки. Гъбата твърди, че трупът на принц Люцерис също бил изхвърлен на брега, и ни казва, че принц Емонд извадил очите му и ги поднесъл на лейди Марис на канапе от водорасли, но това изглежда прекалено. Според някои Вхагар грабнала Люцерис от гърба на дракона му и го глътнала целия. Има дори твърдения, че принцът оцелял при падането си, доплувал до брега и се спасил, но загубил всякакъв спомен кой е и прекарал остатъка от живота си като оглупял рибар.

„Истинното сказание“ отдава на тези приказки уважението, което заслужават — сиреч никакво. Люцерис Веларион загинал със своя дракон, настоява Мункун. Това несъмнено е вярно. Принцът бил на тринайсет години. Тялото му така и не било намерено. А с неговата смърт войната на гарвани и пратеници приключила и войната на огън и кръв започнала не на шега.

Емонд Таргариен, който оттук насетне щял да бъде известен като Емонд Родоубиеца за враговете си, се върнал в Кралски чертог, след като спечелил подкрепата на Бурен край за своя брат Егон и вечната омраза на кралица Ренира. Ако е мислел, че щели да го посрещнат като герой, разочаровал се е. Кралица Алисент пребледняла, когато чула какво е направил, и проплакала:

— Майко, имай милост над всички нас.

Сир Ото също не бил доволен.

— Ти загуби едно око — съобщава се, че казал. — Как можа да бъдеш толкова сляп?